Чародей

— Каквото и да видиш, каквото и да чуеш, не помръдвай! Не говори! Ако ти е мил животът, не прави нищо! Не казвай нищо!

Таита го оставя седнал и приближава статуята на бога с царствена походка. Вдига ръце и изведнъж в тях се появява златен потир. Призовава Озирис да благослови съдържанието му и се връща назад, за да го поднесе на Наджа. Гъстата като мед течност има вкус на натрошени бадеми, листенца от розов цвят и гъби. Таита плясва с ръце и потирът изчезва.

Протяга празни длани и започва да ги движи пред лицето на Наджа. В един миг събира шепи и те са пълни с костените плочки на Амон Ра. Наджа ги разпознава, тъй като е слушал много за ритуала на мистериите. Таита го приканва да вземе плочките в собствените си длани, а сам той напява молитва към Амон Ра и стопанина на храма:

— Великолепие от светлина и огън, страховит в божественото си величие, ела и чуй молбите ни горещи!

Наджа се сгърчва, усетил как се нажежават костените плочки и с облекчение ги връща на мага. Облива се в пот, докато гледа как старецът ги носи през светилището, за да ги положи в нозете на гигантската статуя на Озирис. Магът коленичи и се навежда над тях. Известно време в светилището не се чува друг звук, освен съскането на пламъка в светилниците. Няма друго движение, освен това на сенките, танцуващи по стените на помещението.

И тогава пространството се разцепва от ужасяващ писък. Сякаш злият брат на бога отново разсича на части неговото тяло. Наджа стене тихичко и покрива глава с шала.

Отново настъпва тишина, а пламъците от светилниците се издигат до тавана и от жълти стават зелени и виолетови, пурпурни и сини. Огромен облак пушек изпълва залата. Наджа се дави и кашля. Има чувството, че се задушава, сетивата му изменят. Главата му се цепи от шума на собственото му дишане.

Таита се извръща с лице към него и Наджа трепери, защото магът се е преобразил. Лицето му свети със зелена светлина като на възкръснал бог. От зейналата уста бълва зелена пяна, която се стича по гърдите, а очите представляват слепи орбити хвърлили сребърни лъчи в пламъка от светилниците. Без да движи крака, магът се плъзва към регента, а от бълващата му уста се разнасят гласове на дива орда джинове и демони, ужасяващ хор от стенания и писъци, съскане и ръмжене, гъргорене и безумен смях.

Благородният Наджа понечва да се изправи, но звуците и пушекът сякаш изпълват черепа му и съзнанието му потъва в тъма. Краката се сгъват под тежестта на тялото и той рухва ничком на плочите на пода, изгубил свяст.

18

Когато регентът на Египет идва в съзнание, слънцето се е вдигнало високо над речната повърхност. Намира се в копринена постеля, на горната палуба на царската баржа, в сянката на жълт балдахин.

Оглежда се с все още мътен поглед и забелязва платната на военните галери, бели като криле на чапла на фона на тучната зеленина от брега. Слънцето го заслепява и той отново затваря очи. Мъчи го страшна жажда, усеща гърлото си пълно с пясък, а в главата сякаш са наблъскани всички демони от подземното царство. Той стене, трепери и обилно повръща в подложена от един роб кофа.

Идва Таита, повдига главата му и налива в устата му някаква хладна настойка от чудотворни билки, която усмирява демоните и освобождава затворените в издутия корем газове, като ги прогонва на вонящи талази през долния отвор на тялото. Когато се съвзема достатъчно, за да проговори, регентът шепне:

— Разкажи ми всичко, Таита. Нищо не помня. Какво предсказаха боговете? Преди да отговори, Таита нареди на всички присъстващи да се отдалечат. После коленичи край постелята. Наджа положи трепереща ръка върху рамото му и зашепна жалостиво:

— Нищо не помня след… — Той се поколеба, когато ужасът на преживяното се върна в съзнанието му и цял затрепери.

— Почти стигнахме, Велики — каза Таита. — Ще бъдем в Тива преди мрак.

— Какво стана, Таита? — Той разтърси ръката му. — Какво е предсказанието? — Големи чудеса, Велики! — Гласът на мага потрепва от изпълнилите го чувства.

— Чудеса? — Интересът на регента е силно раздразнен и той прави опит да седне. — Защо ме наричаш „Велики“? Аз не съм фараон.

— Това е част от пророчеството.

— Кажи ми! Разкажи ми всичко!

— Не си ли спомняш, как таванът на храма се разтвори като цвят на лотус и от нощното небе към нас се спусна звезден път?

Наджа поклати глава, а после промълви колебливо:

— Да, май си спомням. Не беше ли златна стълба?

— Ето че си спомняш — насърчи го Таита.

— Изкачихме се по златна стълба. — Наджа го погледна в очакване на потвърждение.

— Понесохме се нагоре на гърба на два крилати лъва — каза магът.

— Да, тях си ги спомням, но след това ми е като в мъгла.

— Мистериите запушват ушите и затварят очите на несвикнал човек. Даже аз, адепт на седмата и най-висока степен, останах смаян от преживяното — поясни любезно Таита. — Но ти не се отчайвай, защото боговете ми наредиха да ти разкажа всичко.

— Говори, добри ми Таита, и не изпускай нищо!

— Прелетяхме върху крилатите лъвове високо над тъмния океан и върховете на белите планини, над всички земни и небесни царства.

— Продължавай — нетърпеливо го подкани регентът.