Чародей

Значението на тази проста фраза беше огромно. Регентът на Египет разполагаше с тайни съюзници в редовете на традиционния противник. Какво още криеше този човек? Докъде стигаха пакостните му ръце? По гърба на стареца пробягаха ледени тръпки, а посребрената му коса настръхна.

Ето го значи, любимият приятел, застанал рамо до рамо с фараона, по време на последната му схватка. Този е едничкият очевидец на царската смърт. Това изпълнено с безгранична амбиция и зли намерения същество признава, че има близки и верни приятели сред хиксосийската аристокрация, а фараонът падна жертва на хиксосийска стрела. Докъде ли се простира заговорът?

Магът не позволи никоя от тези мисли да се отрази върху лицето му и кимна дълбокомислено. Наджа побърза да продължи:

— Сигурен съм, че можем да се споразумеем с хиксосите и да договорим съвместно регентство — аз и Апепи — заедно с общ държавен съвет. След това ще имаме нужда от твоето влияние, за да бъдат убедени нашите собствени съветници в целесъобразността на такова решение. Може би няма да е зле, ако извършиш още веднъж мистериите и оповестиш волята на боговете.

Наджа му предлагаше да се съгласи на измама. Дали не подозираше, че точно това е станало в храма на Озирис? Таита не го допуска, но все пак ще ликвидира подобно подозрение още в зародиш. Изразът на лицето му стана суров.

— Всяка измама свързана с мистериите, ненужното намесване на името на бога Амон Ра, както и неточното предаване на божествената воля, означава да си навлека небесния гняв, както и да предизвикам ужасно отмъщение. Наджа отстъпи светкавично:

— Не съм предлагал подобно светотатство, но боговете вече изразиха волята си чрез теб.

Таита изсумтя.

— Преди всичко, трябва да видим дали този мир е постижим. Апепи може да смята, че военните му успехи го поставят в доминираща позиция и да откаже да преговаря. Може да предпочете войната пред мира.

— Не мисля, че ще стане така. Ще ти съобщя имената на съюзниците ни в редовете на противника. Трябва да се срещнеш тайно с тях, Таита. Ти си добре известен и уважаван и там, а аз ще ти дам един талисман като доказателство, че говориш от мое име. Ти си най-подходящият за целта емисар. Ще се вслушат в думите ти.

Таита остана замислен още известно време. Помисли дали може да измъкне още нещо за Нефер и принцесите, но реши, че засега постигнатото е достатъчно. Каквото и да стане, момчето остава в смъртна опасност.

Само един път за неговото спасяване остава открит пред стария маг и той води вън от страната, докато Наджа е на власт. Дали може да го направи сега? Наджа му предлага безопасен път до границата. Дали не може да се възползва и да отведе Нефер със себе си? Вмиг разбра, че е невъзможно. Контактът му с момчето фараон си остава силно ограничен от регента. Никога не остава насаме с него. Не може дори да сяда до момчето в залата на съвета или да разменя с него и най-незначителни забележки. Единственият път през последните няколко седмици, когато му позволиха по-близък допир, бе по повод остро възпаление на гърлото, сполетяло Нефер. Тогава пуснаха Таита в спалнята на момчето, но там бяха както Наджа, така и Асмор, които следяха всяко движение на стареца и не изпускаха нито една произнесена дума. Поради заболяването си, Нефер не беше в състояние да говори, но не отделяше поглед от лицето на мага, а когато дойде време да се разделят, откъсна ръце от него почти насила. Това стана преди десетина дни.

Таита научи, че регентът е назначил други възпитатели на негово място, а Асмор е осигурил инструктори от Синята гвардия, които продължават да обучават момчето в езда, управление на колесница, фехтовка и стрелба с лък. Никого от старите приятели не допускаха в близост до фараона. Нито дори стария му другар от детинство Мерен.

Ако направи безуспешен опит да изведе момчето от Египет, не само ще загуби доверието на Наджа, но и ще постави самия Нефер в още по-опасно положение. Не, ще използва това ходене при хиксосийците, за да подготви по-внимателно бягството на младия фараон.

— Мой дълг, който ми е вменен от боговете, е да ти помагам по всеки възможен начин. Ще се заема с тази задача — каза Таита. — Кой е най-безопасният път към тяхна територия? Казваш, че съм добре известен сред тях и лесно ще ме разпознаят.

Наджа бе предвидил такъв въпрос.

— Трябва да минеш по стария път за колесници през дюните и край Гебел Уадун. Приятелите ми от другата страна го държат под око.

Таита кимна.

— Това е мястото, където фараон Тамоз намери смъртта си. Никога не съм стигал по-далеч от Галала. За останалата част от пътя ще ми трябва водач.

— Ще ти дам личния си копиеносец, както и ескадрон от Сините — обеща Наджа. — Пътят е дълъг и труден. Трябва да тръгнеш веднага. От значение е всеки ден и час.

20

Таита измина цялото разстояние от разрушения град Галала само с четири почивки. Преодоляха пътя с половин ден по-бързо, отколкото го бяха направили Наджа и Тамоз и с по-малко умора за животните.