Чародей

Щом стига онова място, болката го връхлита отново с още по-страшна сила, подобно на стрела с кремъчен връх, проникнала в гърдите му. Едва успява да сдържи вика си, дърпа се назад и както първия път, облекчението настъпва мигновено.

Силно задъхан Таита гледа каменистата почва. На пръв поглед с нищо не се различава от която и да било друга точка на неравната пътека, по която стигна дотук. После пред погледа му се очертава едва доловима сянка. Докато я наблюдава, тя се променя и превръща в блестяща тъмночервена локвичка. Таита се отпуска бавно на колене.

— Кръв от сърцето на един цар и бог — шепне старецът. — Фараон Тамоз е загинал точно на това място.

Съсредоточава се и с тих, но решителен глас отправя заклинание към Хор. Заклинание с такава сила, че единствено адепт от седма степен се осмелява да го произнесе. След седмото повторение на заклинанието, чува шум от невидими криле, които раздвижват пустинния въздух наоколо.

— Богът е тук — шепне магът и започва да се моли. Моли се за своя фараон и приятел, увещава Хор да облекчи страданията му и да го освободи от мъчения.

— Пусни го да си отиде от това място! — умолява той бога. — Душата му се измъчва неимоверно прикована към него.

Докато се моли, той прави жеста за прогонване на злото. Локвичката кръв започва да намалява пред очите му, сякаш попива в сухата скала. Когато изчезва напълно, Таита долавя тих, неопределим звук, като чмокане на бебешки устни и ужасното бреме на мъка и загуба, стоварено отгоре му, се маха изведнъж. Когато се изправя, изпитва светло чувство на облекчение. Пристъпва напред към мястото, където бе локвичката кръв. Дори когато обутият в сандал крак стъпва точно отгоре, нищо не нарушава душевния му покой.

— Върви в мир, приятелю и царю мой, живей вечно! — промълвя Таита и прави знака за щастливо дълголетие.

Обръща се и понечва да тръгне надолу към чакащите колесници, но нещо го задържа. Вдига лице нагоре и отново подушва въздуха. Отново усеща следа от оная миризма, едва-едва доловима. Много предпазливо и бавно магът се обръща и поема нагоре през мястото, където е паднал убит фараона. С всяка стъпка вонята се засилва, докато накрая изпълва гърлото му и го кара почти да повърне. И отново си дава сметка, че това е нещо от света на свръхестественото. Продължава напред и брои крачките. След двадесетата миризмата започва да отслабва. Спира и се връща по следите си. Вонята се усилва. Крачи така напред-назад, докато намира мястото на нейния източник. Тогава стъпва встрани от пътеката и миризмата става задушаваща.

Застанал е под усуканите клони на израсло край пътеката дърво. Вдига поглед и забелязва, че клоните са оформени по странен начин. Сякаш човешка ръка ги е огънала във формата на кръст, който ясно се откроява на синия небесен фон. Поглежда надолу и вниманието му привлича камък, с големината и формата на конска глава. Неотдавна е бил отместен и после върнат в първоначалното си положение. Таита го бута встрани от вдлъбнатината, в която лежи и забелязва, че прикрива малка кухина между корените на дървото. Магът се вглежда в дупката. В нея има нещо и той бърка предпазливо — в такива места се крият змии и скорпиони.

Изважда великолепно изработен и украсен предмет. Гледа го известно време, преди да проумее, че е колчан. Относно произхода му не може да има съмнение, защото изработката е типична за хиксосийските военни майстори, а върху кожения капак е изобразен Севт — крокодилът — бог на войната, почитан от хиксосийските войни.

Таита отваря капака и вижда, че вътре има пет стрели с червени и зелени пера. Изтегля една от колчана и сърцето му забива лудо, защото я познава. Няма място за грешка. Толкова внимателно е разглеждал счупената и изцапана с кръв посестрима, която Наджа донесе в съвета. Двете стрели са еднакви. Вдига я към светлината и внимателно разглежда вдълбания в боядисания ствол на стрелата монограм. Представлява стилизирана леопардова глава, захапала жреческата буква Т. Същото нещо видя и върху стрелата убиец. Таита не спираше да върти стрелата между пръстите си, сякаш се мъчи да изстиска от нея и последната капка информация. Поднася я към носа си и я подушва. Долавя единствено мирис на дърво, боя и пера. Зловонието, което го доведе тук, отсъства.

Защо му е било на фараонския убиец да скрива колчана? След битката полесражението остава в ръцете на хиксосите. Имали са предостатъчно време да приберат оръжието си. Сам по себе си колчанът представлява красива и ценна вещ. Никой войн не би го изоставил, освен ако не е бил принуден, мисли си Таита.

Магът претърсва склона още час, но не намира нищо интересно, нито попада отново на свръхестествената миризма на гнилоч и зло. Когато се спуска при чакащите колесници, той крие колчана под полата си.

21

Изчакаха падането на нощта скрити в уади. Смазаха с овча лой главините на колесниците, за да не скърцат, обуха кожени чорапи на конете, омотаха в парцали всички дрънкащи и тропащи оръжия и снаряжения и поеха навътре във вражеската територия, водени от Гил.