Чародей

Трок излиза в сгъстяващия се мрак, а Таита го следва по петите. Мълчаливо изкачват хълма и клякат един срещу друг, на звездната светлина. Трок държи канията на сабята между коленете си, а ръката му е върху ефеса на кривото тежко острие. По-скоро по навик, отколкото от недоверие, мисли си Таита. Все пак, вождът не е човек, който може да бъде пренебрегнат.

— Носиш новини от юга — казва Трок като констатация, а не въпрос.

— Чул ли си за смъртта на фараон Тамоз, Благородни? — Знаем за смъртта на тиванския претендент от военнопленници, взети при падането на Абнуб. — Трок внимава да не изпусне дума, с която да признае властта на египетския фараон, за всички хиксоси Апепи е единствен владетел и в двете царства.

— Научихме също, че някакво дете претендира на свой ред за трона на Горен Египет.

— Фараон Нефер Сети е само четиринадесетгодишен — потвърждава Таита, като също внимава да не пропусне да спомене титлата на владетеля. — Остават му още няколко години до пълнолетие. През това време и от негово име ще управлява регентът Наджа.

Трок се навежда напред, с внезапно пламнал интерес. Таита се усмихва вътрешно. Разузнаването на хиксосите наистина нищо не струва, щом дори това не знаят за нещата в Горен Египет. После си спомня за кампанията срещу хиксосийската шпионска мрежа, която проведоха двамата с фараона в Тива, малко преди неговата смърт. Проследиха и заловиха петдесетина. Избиха ги до крак, след разпити с мъчения. Таита изпита задоволство при мисълта, че действията им са били толкова ефикасни.

— Значи, идваш от името на регента на юга. — Таита долови лека нотка самодоволство, когато Трок попита: — Какви новини носиш от Наджа?

— Благородният Наджа желае да занеса предложенията му лично на Апепи — извъртя нещата магът. Не му се щеше да дава на Трок повече информация, отколкото беше безусловно необходимо.

Трок видимо се засегна.

— Наджа ми е братовчед — заяви хладно той. — Волята му е да чуя всяка дума от неговото послание. — Таита владееше чувствата си до такава степен, че с нищо не показа изненада от грубата недискретност, проявена от хиксосиеца. Подозренията му за произхода на регента се потвърждаваха, но гласът на мага остана равен и спокоен:

— Да, Благородни, известно ми е. Все пак, онова, което трябва да съобщя на Апепи е от такова…

— Подценяваш ме, чародей! Аз се радвам на пълното доверие на вашия регент. — Гласът на Трок преграква от силно раздразнение. — Много добре ми е известно, че идваш с поръка да предложиш на Апепи примирие и преговори за на траен мир.

— Нищо повече не мога да ти съобщя, Благородни. — Този Трок може да е добър войн, но не е никакъв конспиратор, мисли си Таита, но в гласа и държанието му няма ни най-малка промяна, когато казва:

— Мога да предам съобщението единствено и лично на Главния Овчар Апепи. — Така наричаха хиксосийския управник в Горен Египет. — Можеш ли да ме заведеш при него?

— Както искаш, чародей. Дръж си устата затворена, щом така предпочиташ, макар да няма никакъв смисъл. — Трок се изправи разгневен. — Цар Апепи е в Бубасти. Тръгваме веднага!

Двамата се спуснаха по хълма в хладно мълчание. Таита извика Гил и началника на ескорта.

— Свършихте добре работата си — каза им той, — а сега трябва да се върнете в Тива, колкото е възможно по-незабелязано.

— Ти ще дойдеш ли с нас? — попита Гил разтревожен. Явно се безпокоеше за съдбата на стареца.

— Не. Аз оставам. Съобщи на регента, че съм отишъл на среща с Апепи.

Впрегнаха конете в колесниците под мъждивата светлина на маслените лампи и скоро колоната беше готова за път. Гил донесе от колесницата кожените дисаги на Таита и му ги подаде. След това го приветства с дълбоко уважение.

— Беше голяма чест да пътувам с теб, Благородни. Когато бях дете, баща ми разказваше много твои приключения. Служил е при теб в похода срещу Асиут. Командвал е левия фланг.

— Как се казва? — попита Таита.

— Ласро, Благородни.

— Да. — Таита кимна. — Помня го добре. Загуби лявото си око в тази битка.

Гил го изгледа с почуда и страхопочитание.

— Това е станало преди четиридесет години, а ти го помниш.

— Преди тридесет и седем — поправи го магът. — Остани със здраве, Гил. Снощи ти правих хороскоп. Животът ти ще бъде дълъг и пълен с почести.

Копиеносецът хвана юздите и тръгна в нощта, неспособен да продума от гордост и благодарност.

Отрядът на Трок също беше готов за път. Дадоха на Таита коня, с който Гил се бе върнал до храма. Старецът прехвърли дисагите през врата му и се метна зад тях. Хиксосите не страдаха от египетските скрупули, относно яхането на кон. Те бързо възседнаха и поеха на запад, точно в обратна на поетата от колоната колесници посока.

Таита язди в средата на групата тежковъоръжени хиксоси. Трок е начело, но не кани Таита при себе си. След отказа да получи направо съобщението, той се държи хладно и резервирано. Таита е доволен от това пренебрежение, защото има твърде много материал за размисъл. Смесената кръв на регента, която беше така ясно доказана, разкрива куп интересни възможности.