Да спасиш свидетел

— Локхарт се издъни, като използва истинското си име за втория билет. Но вероятно с това се изчерпват възможностите й, ако няма и друг фалшив документ — добави Кони.

— Значи самолетът отпада. Кола под наем също, защото не могат да използват кредитна карта. Адамс предполага, че ще държим под наблюдение влаковете и автобусите. Затова взима от брат си мотоциклет и карта, на която е истинската им цел — Северна Каролина.

— Значи, ако бяха пристигнали в Норфолк, трябваше да продължат към Каролина с кола или самолет.

Рейнолдс поклати глава.

— В това няма никакъв смисъл. Ако отиват в Северна Каролина, защо просто не вземат пряк самолет дотам? От Националното има сума ти самолети за Роли и Шарлот. Защо да заобикалят през Норфолк?

— Е, може би се налага да минеш през Норфолк — предположи Кони, — ако пътуваш за някое друго място в Северна Каролина, а не за Шарлот и Роли.

— Защо все пак да не минат през тези летища?

— Ами ако Норфолк е по-близо до тяхната цел, отколкото Роли и Шарлот?

Рейнолдс се позамисли.

— Роли е приблизително в центъра на щата. Шарлот е на запад.

Кони щракна с пръсти.

— Изток! Значи по крайбрежието?

Рейнолдс неволно кимна.

— Може би. По крайбрежието има хиляди вили, където могат да се укрият.

Кони изведнъж посърна.

— Хиляди вили — промърмори той.

— Добре де, най-напред можеш да се обадиш на нашия отговорник по въздушния транспорт и да провериш какви полети има от Норфолк за крайбрежието. Разполагаме и с часове. Техният самолет е трябвало да кацне там по обяд. Не си ги представям да висят на обществено място повече от необходимото, значи вторият полет би трябвало да е малко след пладне. Може би някоя редовна местна линия. Вече проверихме големите компании. По тях не е имало резервация от Норфолк.

Кони взе телефона и се обади. Не след дълго получиха отговора. По лицето му отново изгря надежда.

— Няма да повярваш, но от Норфолк има само една местна линия за крайбрежието.

Рейнолдс се усмихна широко и поклати глава.

— Най-после да имаме малко късмет в този проклет случай. Казвай.

— Тархил Еъруейс. Летят от Норфолк до пет пункта в Каролина: Кил Девил Хилс, Мантио, Окракоук, Хатерас и някакво място, близо до Дък, наречено Пайн Айлънд. Нямат редовно разписание. Обаждаш се предварително и самолетът те чака.

Рейнолдс разгъна картата и я разгледа.

— Добре, ето ги Хатерас и Окракоук. Те са на юг. — Тя посочи с пръст. — Тук се намира Кил Девил Хилс. Малко по-южно е Мантио. А Дък е тук, на север.

Кони се вгледа.

— Бил съм там на почивка. Минаваш по моста над пролива и продължаваш на север към Дък или на юг към Кил Девил. Разстоянието е горе-долу еднакво.

— Според теб накъде? На север или на юг?

— Щом са отивали в Северна Каролина, вероятно е било по настояване на Локхарт.

Рейнолдс го погледна с недоумение и Кони побърза да обясни:

— Адамс е взел картата. Ако познаваше мястото, нямаше да му трябва.

— Браво, Шерлок. Нещо друго?

— Локхарт има доста пари. Личи си още като й видиш къщата. На нейно място бих си приготвил за всеки случай убежище под фалшиво име.

— Да, но все още нямаме отговор: на север или на юг?

Дълго седяха замислени, докато Рейнолдс изведнъж се плесна по челото.

— Божичко, колко сме глупави. Кони, щом трябва предварително да се обадиш на „Тархил“ за самолет, значи отговорът е там.

Очите на Кони се разшириха.

— Дявол да го вземе, било ни е под носа.

Той грабна телефона, узна номера на „Тархил“ и след като се свърза, продиктува датата, предполагаемия час и името Сюзан Блейк.

След малко Кони изключи връзката и се обърна към Рейнолдс.

— Преди два дни нашата мис Блейк е направила резервация за полет от Норфолк около два часа след обяд. Бяха ядосани, защото тя не се появила. Обикновено искали номера на кредитната карта, но тя била летяла с тях и друг път, затова й повярвали.

— А целта на полета?

— Пайн Айлънд.

Рейнолдс не успя да удържи усмивката.

— Господи, Кони, май наистина ще се справим.

Кони превключи на скорост.

— Жалко само, че няма как да вземем някой от служебните самолети. Налага се да разчитаме на тая стара бракма. Чакат ни около шест часа път, без да броим почивките. — Той погледна часовника си. — С почивките ще пристигнем някъде към един след полунощ.

— Имам нареждане да не напускам града.

— Правило номер едно на агента: можеш да ходиш навсякъде, стига да си водиш и ангел-пазител.

Рейнолдс се поколеба.

— Дали да не повикаме подкрепления?

Кони я погледна озадачено.

— Е, сигурно можем да позвъним на Маси и Фишер, та да оберат цялата слава.

Изведнъж Рейнолдс се усмихна.

— Дай ми само минутка да позвъня у дома и веднага потегляме.

43.

След няколко мъчителни часа издирване Лий най-после успя да открие дирите на дъщеря си Рене. Майка й категорично бе отказала да му даде нейния телефонен номер в колежа, но в поредица от обаждания до различни инстанции, включително учебната канцелария, Лий лъга, умолява и заплашва, докато получи заветния номер. Голям късмет, няма що! Отдавна не бе разговарял с дъщеря си и ето че първото му обаждане от толкова време насам трябваше да е по такъв повод. Как ли щеше да се зарадва на татко си?