Да спасиш свидетел

Тялото омекна и Лий се изправи над мъртвеца. Сам не помнеше колко пъти се е бил на ринга и извън него, но още никога не бе убивал човек. Когато погледна надолу към неподвижното тяло, разбра, че няма с какво да се гордее. Само изпитваше смътна радост, че не е на негово място.

Замаян и отвратен, той изведнъж усети с пълна сила болката в наранената си ръка. Погледна нагоре покрай стъпалата към къщите. Сега му оставаха само още двама противници, сетне можеше да си почине. Беше ясно, че не са от ФБР. Федералните агенти не търчаха в тъмното да убиват хора с ножове и ритници; те просто вадеха значката и пистолета и заповядваха никой да не мърда. Умните хора се подчиняваха.

Не, тези бяха от другите. Хладнокръвни убийци от ЦРУ. Лий изтича нагоре по стъпалата, намери пистолета си и с все сила побегна към къщата, като при всяко задавено вдишване се надяваше да не е закъснял.

52.

Облечена с джинси и памучна риза, Фейт седеше на леглото и гледаше босите си крака. Шумът на мотоциклета бе заглъхнал като в безкраен вакуум. Когато се озърна из стаята, тя изпита чувството, че Лий Адамс никога не е бил тук, че изобщо не е съществувал. Толкова време и енергия бе посветила на опитите да се отърве от него, а сега, след като си отиде, сякаш цялата й душа потъваше в пустота.

Отначало тя си помисли, че шумът, който чу в тишината на къщата, идва откъм Бюканън. После реши, че може Лий да се е върнал. Звукът бе като от отваряне на задната врата. Докато ставаше от леглото, изведнъж й хрумна, че не може да е Лий, защото щеше да чуе как мотоциклетът спира пред гаража; при тази мисъл сърцето й подскочи до гърлото.

Беше ли заключила вратата? Не си спомняше. Знаеше, че не е включила алармата. А може би просто Дани обикаляше насам-натам? Но нещо й подсказваше, че не е така.

Тя се промъкна до вратата и надникна навън, напрягайки слух да долови всеки звук. Знаеше, че не си е въобразила шума. Някой бе влязъл в къщата и сега се движеше из нея. Тя огледа коридора. В спалнята, която бе ползвал Лий, имаше още едно контролно табло за алармената система. Дали можеше да стигне дотам, да задейства детектора за движение? Тя се отпусна на колене и пропълзя в коридора.

Кони и Рейнолдс бяха влезли през страничната врата и се промъкваха по коридора на долния етаж. Кони държеше пистолета си с насочено напред дуло. Рейнолдс вървеше след него и се чувстваше гола и безполезна с празни ръце. Отваряха вратите една по една, но стаите бяха празни.

— Сигурно са горе — прошепна Рейнолдс в ухото на Кони.

— Дано изобщо да има някой — отвърна той с мрачен шепот.

Двамата застинаха едновременно, когато някъде от къщата долетя шум. Кони посочи нагоре и Рейнолдс кимна. Приближиха се до стълбището и се заизкачваха. За щастие имаше килим, който поглъщаше звука от стъпките им. Стигнаха до първата площадка, спряха и напрегнато се ослушаха. Тишина. Отново тръгнаха.

Доколкото можеха да видят, всекидневната бе пуста. Те продължиха покрай стената, като въртяха глави на всички страни.

Точно над тях, в коридора на горния етаж, Фейт лежеше по корем на пода. Тя надникна през ръба и малко се успокои, когато видя, че това са агент Рейнолдс и неин колега. Но щом зърна още двама души да се изкачват след тях по стълбите, страхът й пак пламна с предишната сила.

— Внимавайте! — изкрещя Фейт.

Кони и Рейнолдс вдигнаха глави към нея и видяха накъде сочи. Кони завъртя оръжието си към двамата мъже, които също бяха извадили пистолети и се целеха в агентите.

— ФБР — кресна Рейнолдс срещу мъжете в черно. — Хвърлете оръжието!

Обикновено когато изричаше тези думи, беше уверена какъв ще е резултатът. Но сега, при два пистолета срещу един, от предишната й самоувереност нямаше и следа.

Двамата мъже не пуснаха оръжието. Продължиха напред, докато Кони се целеше ту в единия, ту в другия.

Първият вдигна глава към Фейт.

— Слезте тук, мис Локхарт.

— Стой горе, Фейт — извика Рейнолдс и я погледна право в очите. — Бягай в стаята и се заключи.

— Фейт?

Бюканън се появи в коридора, рошав и с подпухнали очи.

— Ти също, Бюканън. Веднага — нареди същият мъж. — Слизай долу!

— Не! — каза Рейнолдс и пристъпи напред. — Слушайте, в момента насам идва екип за спасяване на заложници. Акцията започва след две минути. Или хвърлете оръжията, или бягайте незабавно, ако не искате да се сблъскате с онези момчета.

Непознатият я погледна и се усмихна.

— Няма никакъв екип, агент Рейнолдс.

Рейнолдс не успя да скрие смайването си. А то нарасна неимоверно при неговите следващи думи.

— Агент Константинопъл — каза човекът, като се озърна към Кони, — сега може да си вървите. Овладяхме положението, но ви благодарим за помощта.

Потресената Рейнолдс се завъртя със зяпнала уста и погледна партньора си.

Кони я гледаше и по лицето му се изписваха едновременно смущение и дълбоко примирение.

— Кони? — ахна Рейнолдс. — Не може да бъде, Кони. Моля те, кажи ми, че не е вярно.

Кони опипа пистолета си и сви рамене. Напрегнатата му поза постепенно се отпусна.

— Планът ми беше да те измъкна оттук жива и да ти върна значката.