Да спасиш свидетел

Той се озърна към другите двама. Единият решително поклати глава.

— Значи от теб е изтичала информацията? — каза Рейнолдс. — Не от Кен?

— Кен нямаше нищо общо — отвърна Кони.

— Ами парите в сейфа?

— Бяха от търговията му с монети и карти. Той работеше само в брой. Понякога обикалях изложбите с него. Знаех, че хитрува с данъците. И какво от това, по дяволите? Голяма работа. Човекът събираше пари за колеж на децата си.

— Ти ме остави да мисля, че той е виновен.

— А какво, да те оставя да мислиш, че аз съм виновен ли? Нямаше да е много добре за мен.

Един от мъжете в черно изтича на горния етаж и изчезна в една от спалните. След минута излезе с куфарчето на Бюканън. Той поведе Фейт и Бюканън надолу по стъпалата. Отвори куфарчето и извади касетата. За да бъде сигурен, прослуша част от записа. После строши касетата, измъкна лентата, захвърли я в газовата камина и натисна бутона на дистанционното управление. Всички загледаха мълчаливо как лентата бързо се стопява.

Докато гледаше чезнещата лента, Рейнолдс неволно си помисли, че вижда следващите няколко минути от своя живот. Последните няколко минути от своя живот.

Рейнолдс погледна мъжете в черно, после се обърна към Кони.

— Значи просто са ни следили през цялото време — горчиво изрече тя. — А аз не видях никого.

Кони поклати глава.

— В колата ми имаше предавател. Те ни подслушваха. Изчакаха да открием къщата, после дойдоха.

— Защо, Кони? Защо стана предател?

— Отдадох на Бюрото двайсет и пет години — отговори замислено Кони. — Двайсет и пет великолепни години, а все още стоя на старта, все още съм пионка в играта. Работил съм два пъти повече от теб, а ти си мой шеф. Защото не пожелах да се включа в политическата игра на юг от границата. Не исках да лъжа и да си затварям очите, затова ми съсипаха кариерата. — Той поклати глава и наведе очи. Когато пак я погледна, изглеждаше смутен и виновен. — Разбери ме, нямам нищо против теб, Брук. Нищо. Ти си адски добър агент. Не исках да свърши така. Планът беше да стоим отвън, докато тези момчета си свършат работата. Когато получех разрешение, щяхме да влезем и да открием труповете. Името ти щеше да бъде чисто, всичко щеше да се уреди. Но потеглянето на Адамс провали целия план. — Кони изгледа враждебно човека, който го бе нарекъл по име. — И все пак, ако този тук си беше мълчал, сигурно щях да измисля как да те измъкна заедно с мен.

Човекът сви рамене.

— Съжалявам, не знаех, че е толкова важно за вас. А сега тръгвайте. Навън почва да се развиделява. Дайте ни половин час. След това може да викнете ченгетата. Измислете си някаква история за прикритие.

Рейнолдс не откъсваше поглед от Кони.

— Нека аз да ти измисля прикритието, Кони. Слушай сега: ние откриваме къщата. Аз влизам отпред, ти пазиш отзад. Чуваш изстрели и влизаш. Намираш всички ни мъртви. — Гласът й пресекна при мисълта, че вече никога няма да види децата си. — Виждаш някакви хора да бягат и стреляш по тях, но не улучваш. Подгонваш ги, едва не те убиват и оцеляваш по чудо. Викаш ченгетата. Те пристигат. Можеш да се обадиш в щаба. Оттам изпращат екип. Скастрят те, задето си дошъл тук с мен, но ти просто си ме придружавал като подчинен. От преданост. Кой може да те упрекне? Ще разследват, но няма да стигнат до задоволителен отговор. Вероятно ще решат, че информацията е изтичала от мен и съм дошла тук да си получа възнаграждението. Можеш да им кажеш, че идеята да дойдем тук е била моя, че съм знаела точно къде да отида. Влизам в къщата и ме убиват. А ти се оказваш измамен наивник, който едва е отървал кожата. Край на разследването. Как ти звучи, агент Константинопъл? — изсъска презрително тя.

Единият от хората на Торнхил погледна Кони и се усмихна.

— На мен ми звучи добре.

Кони не откъсваше поглед от Рейнолдс.

— Съжалявам, Брук. Наистина съжалявам.

Очите на Брук се изпълниха със сълзи и гласът й изтъня.

— Кажи го на Ан Нюман. Кажи го на моите деца, мръснико!

Кони мина с наведена глава покрай тях и започна да слиза по стъпалата.

— Ще ги ликвидираме тук, един по един — предложи първият непознат. Той погледна Бюканън. — Първо теб.

— Предполагам, че това е било наредено изрично от вашия шеф — рече Бюканън.

— Кой? — възкликна Рейнолдс. — Искам да чуя името.

— Какво значение има? — каза вторият. — Все едно, няма да доживеете…

Преди да довърши, куршумът го улучи в тила.

Другият рязко се завъртя, опитвайки да де прицели, но вече бе твърде късно. Куршумът се заби в лицето му и той падна мъртъв до своя партньор.

Кони се изкачи обратно по стълбата, стискайки пистолета, над който все още се виеше струйка дим. Спря и погледна двамата мъртви мъже.

— Това ви беше за Кен Нюман, гадове. — Той вдигна очи към Рейнолдс. — Не знаех, че ще убият Кен, Брук. Кълна ти се върху цяла камара Библии. Но след като стана, нямаше какво да сторя, освен да изчакам и да видя какво ще се случи.

— И ме остави да гоня вятъра? Гледаше как ме отстраняват. Как се проваля кариерата ми.