Ден нула

— Не говори за неща, които не разбираш — погледна го мрачно Джийн. — Това е лош навик, който може да ти навлече неприятности.

Ранди хвърли салфетката на масата и се изправи.

— Беше ми адски приятно да ви видя. Надявам се след десетина години пак да се съберем.

— Почакай, Ранди — вдигна ръка Джийн. — Не исках да те обидя.

Но младежът вече крачеше към вратата, без дори да я погледне. Миг по-късно тя тихо се захлопна след него.

39

Пулър и Коул си тръгнаха половин час по-късно. Той се настани на пътническата седалка и извърна глава към страничния прозорец. Вече беше решил да не задава въпроси въпреки любопитството, което го глождеше. В края на краищата семейните проблеми на партньорката му не бяха негова работа.

— Е, надявам се, че ти беше приятно — обади се след дълго мълчание Коул.

— Да, разбира се.

— Сигурна съм, че имаш въпроси.

— Не обичам хората да си пъхат носа в моите работи и затова ще ти отвърна със същата любезност.

Отново настана мълчание.

Пет минути по-късно Коул не издържа и започна:

— Родителите ни загинаха при взривяването на един открит рудник, собственост на Роджър. Голям къс скала падна върху колата им.

Пулър се обърна да я погледне.

— Преди около пет години?

— Да, някъде там.

— И Ранди го преживя тежко?

— Всички го преживяхме тежко — мрачно отвърна тя, после чертите ѝ изведнъж омекнаха. — Но Ранди беше най-зле. Родителите ни бяха много привързани към него, особено татко.

Изминаха още няколко километра в мълчание. Пулър огледа купето. Направи му впечатление новата тапицерия и оригиналното табло, оборудвано с всичко необходимо. Дори подът изглеждаше нов, без следи от ръжда.

— Баща ти ли е възстановил този пикап?

— Да. Защо?

— Напомня ми за къщата. Заедно с нея ли го купи?

— Да.

— С тези пари ли живее Ранди? Джийн очевидно не е имала нужда от тях.

— Да, така решихме. Той най-много имаше нужда.

— Разбирам.

— Колкото и да изглежда странно сега, навремето никой не очакваше, че Роджър Трент ще забогатее.

— И как стана това?

— Трябва да призная, че работеше много. Освен това имаше идеи, а и късмет. Абсолютно сам си проби път в този бизнес. Той е изключително арогантен и безкомпромисен и има усет за правенето на пари. А татко и брат ми наистина откриха най-богатите залежи, макар и с цената на унищожената природа.

— Предполагам, че това е довело до разкриването на много работни места.

— Не чак толкова много.

— Защо? Нима залежите са на изчерпване?

— Въглищата винаги са на изчерпване, особено под земята. Затова в Дрейк и по-голямата част на Западна Вирджиния преминаха към открития способ за въгледобив.

— Тоест, като взривяват планината, за да стигнат до жилата?

— Въгледобивните компании ще ти отговорят, че изборът на открития способ се обосновава с геоложките изследвания, топографията и икономическата изгода. Към това ще прибавят местоположението на терените, дълбочината и състава на жилата, разходите и още много показатели. Но истината е друга: при открития способ са нужни далеч по-малко работници. Което означава по-големи печалби за компанията. Трент би възразил, че по-голямата част от тази дейност се извършва над вече изтощени подземни галерии и че той просто обира това, до което другите не са успели да достигнат. И благодарение на него се създават допълнителни работни места. Не знам, може и да е прав, но това едва ли е убедителен аргумент за хората, които гладуват и нямат покрив над главата си.

Тя се обърна да го погледне и добави:

— Не знам дали това може да има нещо общо с разследването, но може би има смисъл да научиш някои неща за този въгледобивен район.

В първия момент Пулър понечи да откаже. Не проявяваше интерес към детайлите, свързани с копаенето на въглища, и се опасяваше, че всички тези неща ще разсеят фокуса на разследването. Но Коул очевидно имаше желание да говори на тази тема, а и армията го беше научила да разузнава предварително терена, на който предстои да се води битка. Доста по-късно откри, че това важи с пълна сила и за работата му като следовател.

— Добре — кимна той.

40

Двайсет минути по-късно Коул спря пикапа и посочи стометрова могила, която изглеждаше сюрреалистично на лунната светлина.

— Какво е това според теб? — попита тя.

— Ти ми кажи.