i 5669a7f8bc5fef14

обърна, взе една махагонова кутия, в която лежаха седем специално

наточени шефилдски бръснача, върху чиито

дръжки от слонова кост бяха грижливо отбелязани дните на седмицата,

внимателно избра бръснача, на който бе гравирано "петък", вещо изпробва

острието му върху нокътя на палеца си и започна бавно да го търка в

кожения ремък, който висеше наблизо на специална кука. Ремъкът беше дебел

и както бяха разбрали Матю и Мери, когато бяха по-малки, много здрав.

Прокарвайки бръснача бавно нагоре и надолу по матовата повърхност на

ремъка, Броуди наточи острието идеално. Като го докара по свой вкус, той

отиде до вратата, взе горещата вода за бръснене, донесена му точно на

минутата, върна се при огледалото, насапуниса усърдно лицето си и започна

да се бръсне с широки и точни движения. Бръснеше се крайно старателно,

оставяйки брадичката и бузите си гладки като коприна, като внимателно

отбягваше лъскавите рунтави мустаци и размахваше бръснача по опънатата

кожа с такива твърди и отмерени движения, че тишината в стаята се

изпълваше с правилния ритъм на хрипливите стържещи звуци. Като се

обръсна, той изтри бръснача о листче хартия от една специално приготвена

купчинка, която Неси бе задължена да приготвя и допълва, отново го наточи

и го върна в кутията; после изсипа голямата кана в легена и се наплиска

обилно със студена вода, изливайки я с пълни шепи върху гърдите, главата

и ръцете си. Тази щедра употреба на студена вода дори и в най-ледените

зимни утрини бе неотменен закон. Той твърдеше, че това поддържа отличното

му здраве и го спасява от кашлиците и настинките, които тъй често

спохождаха съпругата му. "Аз се топя в студена вода - хвалеше се той

често, - толкова студена, че едва да я понасям. Да, да! Бих разчупил

леда, за да се натопя и колкото по-ледена е водата, толкова по-топло ми

става след това. И не почвам да треперя и да зъзна с почервенял нос като

някои хора, които не искам да споменавам. О, не! Горещо ми става от това.

Дайте ми изобилно студена, ледена вода - това дава здраве"; сега той

усърдно започна да разтърква тялото си с груба кърпа и като си

подсвиркваше през зъби, почувствува как топлината прелива в него и

разпръсва донякъде лошото му утринно настроение. Броуди завърши тоалета

си, като облече грижливо скъпа и фина ленена риза, сложи си колосана яка

и връзка, забодена със златна игла във формата на подкова, облече сива

бродирана жилетка и дълго палто от свръхфин вълнен плат. След това той

слезе долу. Той неизменно закусваше сам. Матю излизаше от къщи в 6 часа,

Неси в 8,30 часа, майка му никога не ставаше по-рано от 10 часа, а г-жа

Броуди и Мери закусваха отделно, когато свареха, в тъмната стаичка,

където се готвеше. И тъй, Броуди седна сам с достойнство пред голямата

паница с овесена каша. Той се наслаждаваше на всяко хранене, но особено

закуската предизвикваше у него жив апетит в свежите утринни часове, и

сега той се зае усърдно с кашата, а след това с двете пресни яйца,

сварени рохки, точно на секундата, и сложени на една голяма чиния с двете

големи пресни кифли с прясно масло и с кафето - питие, което той

извънредно обичаше и до което нямаше достъп никой друг от семейството.

Докато Мери безшумно влизаше и излизаше от стаята, за да му прислужва при

закуската, Броуди забеляза изпод око колко бледа беше тя, но не каза

нищо, тъй като не искаше да насърчава жените в къщата си да се чувствуват

болни; все пак изпита вътрешно задоволство, тъй като отдаде смирения й

вид и поглед и тъмните кръгове около очите на острото мъмрене от

предишната вечер.

Според обичая си, след като закуси мълчаливо, той напусна къщата точно в

9,30 часа, спря за момент на външната врата и. огледа доволно имота си.

Погледът му гордо се плъзна из малкото му царство и той забеляза, че нито

една тревичка не се показва по покрития с чакъл двор, че нито едно петно

не накърнява чистотата на боядисаните стени, че нито един белег не

загрозява мрачните сиви камъни и той одобри с безкрайно самодоволство

своето собствено творение. То беше негово творение! Преди пет години той

закупи земята и като повика строителя Юри, дълго му говори, черта грои

скици и подробно му обяснява каква къща желае. Юри, човек открит и

делови, го погледна удивен и каза:

- Човече божи! Личи си, че не сте зидар, иначе не бихте поискали такива

щури работи. Главата ви е сигурно някъде из облаците. Разбирате ли как би

изглеждало това, ако се построи от камък и мазилка?

- Аз ще живея в него, Юри, а не ти - отговори Броуди упорито.

- Но толкова излишни работи има по него. Помислете само колко ще струва

да се изрежат зъберите на тази малка част от парапета! И каква полза от

това? - И Юри бутна нарисуваната с молив скица пред Броуди.

- Аз плащам за това, Юри, а не ти - отново отговори Броуди.

Строителят бутна шапката си над челото, почеса се в недоумение с молива

по врата и възкликна:

- Не говорите сериозно, Броуди! Всичко щеше да е наред, ако сградата беше

десет пъти по-голяма, а вие искате къща само от шест стаи и кухня. Това е

смешно. Ще станете за смях на целия град.

- Остави на мен тази грижа - извика Броуди гневно. - Господ да е на помощ