Играта на лъва

— Както би трябвало да знаете — рече Кейт, — заподозреният носи бронирана жилетка и има поне две оръжия, глокове четирийсети калибър, които е взел от двамата агенти на борда на самолета. — Тя му описа подробностите и Том внимателно я изслуша. Накрая Кейт завърши с думите: — Този човек е извънредно опасен и едва ли ще го заловим, без да окаже съпротива. Но разбира се, трябва да го хванем жив.

— Разполагаме с различни несмъртоносни оръжия и устройства — отвърна Том, — например лепилни пушки и мрежи, плюс, разбира се, газ и…

— Моля? — попитах аз. — Какво е лепилна пушка?

— Голямо ръчно устройство, изстрелващо лепило, което мигновено се втвърдява и обездвижва човек.

— Това калифорнийско изобретение ли е?

— Не, господин Кори. Използва се в цялата страна. Имаме също мрежа, която може да се изстрелва.

— Наистина ли? А имате ли истински оръжия?

Той не ми обърна внимание и продължи разясненията си. Прекъснах го.

— Евакуирахте ли квартала?

— Много спорихме по този въпрос, но във Вашингтон се съгласиха, че ще е трудно.

— За кого?

— На първо място, това ще наложи агентите да напуснат прикритията си. Някои хора не са си вкъщи и по-късно може да се върнат, така че операцията ще отнеме цялата нощ. А и местните жители ще бъдат извънредно притеснени, ако се наложи да напуснат домовете си за неопределен срок. Все пак евакуирахме къщите от двете страни и отзад и наши агенти заеха позиции в тях.

С други думи, беше по-важно да се залови Асад Халил, отколкото да се безпокоят, че данъкоплатците могат да попаднат под кръстосан огън. Ако трябва да съм искрен, не бих могъл да твърдя, че не съм съгласен с него.

— Агентите са инструктирани да не се опитват да задържат заподозрения на улицата, освен ако той не усети опасността и не тръгне да бяга — прибави госпожа Рий. — Най-вероятно арестът ще бъде извършен в или около тази къща. Заподозреният сигурно е сам, но носи само два пистолета. Така че, ако не допуснем някаква грешка — не очакваме продължителна престрелка. — Тя ни погледна. — Ако заподозреният се появи, ще блокираме квартала.

Аз лично смятах, че ако телевизорите и стереоуредбите им гърмят достатъчно силно, съседите няма да забележат дори дива престрелка на предната си морава.

— Съгласен съм, каквото и да ни струва това — казах. Но си представих дете с колело, което се появява във възможно най-неподходящия момент. Случва се. Божичко, наистина се случва.

— Предполагам, че агентите навън имат очила за нощно виждане рече Кейт.

— Разбира се.

Побъбрихме известно време и Кейт случайно информира Том и Ким, че и тя била калифорнийско момиче, и всички се съгласиха, че трябва да действаме заедно. Освен мен. Чувствах се малко излишен.

Том спомена, че в предишното жилище на Уигинс в Бърбанк също имало агенти. Местната полиция на двете места била предупредена, но не била помолена за пряко съдействие.

По някое време ми писна да слушам как всичко било покрито и попитах:

— Къде е шестият ви човек?

— В гаража. Там е пълно с боклуци, така че Уигинс не може да прибере колата си вътре, но вратата се отваря автоматично и той може да влезе през междинната врата направо в кухнята. Най-вероятно ще постъпи точно така, тъй като е най-близо до отбивката.

Прозях се. Предполагам, че ми действаше часовата разлика, пък и през последните няколко дни не ми се събираше много сън. Колко беше часът в Ню Йорк? По-късно? По-рано?

Том също ни увери, че правели всички усилия да открият Елууд Уигинс преди да се е запътил обратно към дома си.

— Халил може да се опита да го пресрещне по пътя — каза той. — Уигинс има лилав джип „Гранд Чероки“, който не е тук, затова предупредихме да го търсят.

— Каква е колата на приятелката му? — попитах аз.

— Бял форд „Уиндстар“, който е до къщата й в Окснард. Тя също е под наблюдение.

Окснард ли? Така или иначе, какво можех да кажа? Тези хора действаха професионално. Обаче все още ги смятах за кретени.

— Сигурен съм, че са ви информирали за посещенията на Халил при вече покойните пилоти от ескадрилата на Уигинс — обадих се аз — Това показва, че е възможно Халил да разполага с повече информация за Уигинс от нас. Търсил го е повече време. — И за протола прибавих: — Има голяма вероятност господин Уигинс и господин Халил вече да са се срещнали.

Няколко секунди всички мълчаха, после Том каза:

— Това не променя работата ни тук. Ще чакаме някой да се появи. Халил и Уигинс вече са обявени за издирване, разбира се, че полицията може да ни се обади и да ни съобщи, че са открили единия или и двамата. Уигинс жив, Халил — с белезници.

Не исках да предизвиквам съдбата, но не можех да си представ Халил с белезници.

Том отново седна пред компютъра.

— Опитвам се да открия някаква следа, която да ни покаже къде би могъл да се намира Уигинс. Проверих и-мейла му, за да видя дали не се е свързал с някой щатски или национален парк или да е направил резервация за къмпинг, такива неща. Според нас е на къмпинг… — Той замълча, после прибави, предполагам заради мен: — Това е екскурзия в гората с палатка или каравана.

Заключих, че госпожа Лопес и Том вече са успели да поговорят насаме.