Играта на лъва

— Проверихте ли бельото на Уигинс? — попитах го.

Той вдигна глава от компютъра.

— Моля?

— Ако носи боксери среден размер, бих искал да му заема един чифт.

Том се замисли за миг.

— Всички сме си взели чисти дрехи, господин Кори. Навярно някой — от мъжете, искам да кажа — може да ви заеме чифт гащета. Не можете да използвате бельото на господин Уигинс.

— Е, ще го попитам лично, ако се появи.

— Добра идея.

Кейт — трябва да й отдам дължимото — не се преструваше, че не ме познава.

— Бихме искали да видим гаража и останалата част от къщата — каза тя на Ким Рий.

Госпожа Рий ни изведе в антрето и отвори вратата на стая, която гледаше към задния двор. В помещението, което преди навярно бях използвали за спалня, сега имаше огромен телевизор, аудиоуредба и достатъчно тонколони, за да предизвикат ново земетресение. На пода забелязах шест сака.

— По-късно можете да останете тук — предложи госпожа Рий. — Диванът е разтегателен. Всички ще се редуваме да спим, ако акцията продължи цяла нощ.

Преди си мислех, че най-страшният ми кошмар е семейна вечеря за Деня на благодарността, обаче сега бях попаднал в капан в малка къща с агенти от ФБР.

Госпожа Рий отвори вратата и на малката баня, което ме накара се зачудя дали не е работила като агент на недвижими имоти. Направи ми впечатление че в жилището липсват каквито и да било военни отличия, и това ми подсказа, че Елууд Уигинс не желае да си спомня за военната си служба. А може просто да беше изгубил всичко, което отговаряше на психологическия му профил. Или пък бяхме сбъркали къщата. Нямаше да е за пръв път федералните да не улучат адреса. Помислих си дали да не спомена последната възможност на госпожа Рий, но щяха да се обидят.

Както и да е, върнахме се в кухнята и Ким отвори вратата, водеща към претъпкания с боклуци гараж. На сгъваем стол зад натрупани кашони седеше загорял русокос младеж, очевидно младшият агент — четеше вестник на светлината на флуоресцентна крушка. Той се изправи и госпожа Рий му даде знак да седне на мястото си, за да не се вижда, ако вратата на гаража внезапно се отвори автоматично.

— Това е Скот, който сам прояви желание да остане тук — каза тя и за пръв път ни се усмихна.

Скот, който изглеждаше като току-що слязъл от сърф, ни се ухили и махна с ръка.

— Хм, глей сега, пич, дръж се — нали загряваш? — казах аз. Всъщност не го казах, обаче ми се щеше. Скот беше колкото мен на ръст, ама не приличаше на човек, който носи боксери.

Госпожа Рий затвори вратата и останахме в кухнята с Еди и Хуан.

— Донесохме малко замразена и консервирана храна, за да не се налага никой да излиза, ако операцията се проточи — информира ни Ким и подчертано прибави: — Ще стигне за шест дни за шестима души.

Внезапно си представих агенти, които след свършването на храната се превръщат в канибали, но не споделих тази мисъл. Вече стьпвах по тънък лед или там калифорнийския му еквивалент.

След като имаме да храним още две усти, хайде да поръчаме пица — каза Хуан. — Умирам за пица.

Реших, че Хуан е готин пич. За съжаление, бе доста по-едър от мен и също едва ли носеше боксери.

— Готвя страхотни макарони със сирене на микровълнова фурна — каза ми Еди.

Всички се захилихме. Тая работа смърдеше. Но до този момент нещата се развиваха много по-добре, отколкото можех да очаквам преди едно денонощие. Асад Халил ни беше в кърпа вързан. Нали така? Какво можеше да се обърка? Не питайте.

Но ако Уигинс още бе жив, поне имаше голяма вероятност да не се присъедини към колегите си.

Кейт каза, че отивала да се обади на Джак Кьоних, и ме покани да се уединим в задната стая. Отклоних предложението и тя излезе Останах да си приказвам с Еди и Хуан в кухнята.

След петнайсетина минути Кейт се появи и ме информира:

— Джак те поздравява за добрата детективска работа. Желае ни успех.

— Много мило. Пита ли го как е било във Франкфурт?

— Не сме обсъждали този въпрос.

— Къде е Тед Наш?

— На кой му пука? — Тя погледна колегите ни и тихо прибави: — Не се вманиачавай по маловажни неща.

— Просто исках да му натрия носа. Нищо повече.

Кейт не ми обърна внимание.

— Джак каза да му се обадим, ако се случи нещо, разбира се. Наредено ни е да отведем Халил жив или мъртъв в Ню Йорк, не във Вашингтон. Това е невероятен успех.

— Пилците се броят наесен.

Тя за пореден път пропусна репликата ми покрай ушите си.

— В момента Джак работи с местните полицейски управления, за да създадат ясна картина за движението на Асад Халил, убийствата му и вероятните му съучастници.

— Добре. Така ще има достатъчно работа, за да не ми виси над главата.

— Така му казах и аз.

Мисля, че госпожа Мейфилд ме поднасяше. Така или иначе, не искахме повече да забавляваме колегите си, затова прекратихме разговора.