Играта на лъва

Денят не започваше добре, въпреки че пак беше над двайсет градуса и слънчево.

— Искате ли да спрем за нещо? — попита Чък. — За бельо например?

— Не. Карай.

След няколко минути той спря на паркинга на офиса на ФБР и заяви:

— Отивам на сърф.

Реших, че се майтапи. Както и да е, слязохме и се запътихме към сградата.

— Голяма гадост — казах на Кейт. — Не искам да ме показват като панаирджийско магаре.

— Не искаш да те покажат на пресконференция?

— Не искам. Имам работа.

— Бихме могли да използваме пресконференцията, за да обявим годежа си.

— Голяма смешка. Това навярно се дължеше на моето влияние, но тая сутрин не бях в настроение.

Влязохме в сградата, качихме се с асансьора и натиснахме звънеца на вратата. Отвори ни Синди Лопес, която ни съобщи:

— Трябва да се обадите на Джак Кьоних.

Вече ми писваше от тези думи.

— Ти му се обади — казах на Кейт.

Върнахме бронираните жилетки, влязохме в офиса и аз набрах номера на Джак Кьоних. В Лос Анджелис бе едва осем и бях почти сигурен, че в Ню Йорк е вече единайсет.

Секретарката на Джак ме свърза и той каза:

— Добро утро.

Долових любезни нотки, което ме уплаши.

— Добро утро. — Включих високоговорителя, така че Кейт да може да взима участие в разговора. — Тук е и Кейт.

— Здравей, Кейт.

— Здравей, Джак.

— Първо — започна той, — искам да ви поздравя за изключителната работа, страхотна детективска работа. Доколкото разбирам, Джон, приложил си извънредно ефикасен метод на разпит по отношение на господин Азим Рахман.

— Забих си коляното в ташаците му и се опитах да го удуша. Стар метод.

Кратко мълчание, последвано от:

— Хм, лично разговарях с този господин и той изглежда щастлив от възможността да стане федерален свидетел.

Прозях се.

— Освен това разговарях с Чип Уигинс и той ми даде някои сведения от първа ръка за удара срещу Ал Азизия. Страхотна операция! Но Уигинс намекна, че една от бомбите може малко да се е отклонила и че няма да се изненада, ако именно тя е улучила дома на Халил. Каква ирония, а?

— Предполагам.

— Знаеш ли, че тоя лагер в Ал Азизия е наречен „университет по джихад“? Вярно е. И преди, и сега се използва като център за подготовка на терористи.

— За оная идиотска пресконференция ли ме подковаваш?

— Не те подковавам. Информирам те.

— Джак, хич не ми пука какво се е случило в Ал Азизия през осемдесет и шеста. Не ми пука дали семейството на Халил е било убито случайно, или нарочно. Трябва да заловя престъпник и той е тук, не във Вашингтон.

— Не ни е известно къде е престъпникът. Спокойно може да е в Либия или да се е върнал на Източното крайбрежие. А може и да е във Вашингтон. Кой знае? Зная обаче, че директорът на ФБР и заместник-директорът по антитероризма, да не споменавам за президента, искат утре да сте във Вашингтон. Така че дори не си и помисляй да ми правиш оня номер с изчезването.

— Слушам, господин Кьоних.

— Добре. Ако не се появиш, ще ми скъсат гъза.

— Разбрах те.

След което — явно за да не си променя решението — той попита:

— Как си, Кейт?

— Чудесно. Как е Джордж?

— Добре. Все още е в „Конквистадор“, но утре ще се върне на Федерал Плаза. Джак пак реши да си поговори с мен. — Джон, капитан Стайн ти праща поздравления за добре свършената работа.

— Престъпникът все още е на свобода, Джак.

— Но ти спаси живота на Уигинс. Капитан Стайн се гордее с теб.

Всички се гордеем с теб.

И така нататък. Празни приказки. Но в правоохранителните органи е важно да установиш нещо като лични взаимоотношения. В смисъл, че на всеки му пука за другия. Това е правилна стратегия, струва ми се, и е в тон с новата извънредно деликатна Америка. Зачудих се дали и в ЦРУ е така. Което ми напомни нещо и попитах:

— Къде е Тед Наш?

— Не съм сигурен. Оставих го във Франкфурт. Заминаваше за Париж.

Не за пръв път ми хрумна, че ЦРУ, от което преди зависеше толкова много, е засенчено от ФБР, чиято област бяха вътрешните проблеми. Искам да кажа, че типове като Тед Наш или неговите колеги вече спокойно можеха да ходят на почивка в Москва и един-твената опасност за тях бе лошата храна. И че такава организация се нуждае от цел и при липсата на ясни задачи няма начин членовете и да не се заплетат в интриги. Безработните ръце са играчки на дявола, както казваше баба ми, набожна протестантка.

Както и да е, Джак и Кейт продължаваха да си приказват и Джак и зададе няколко насочващи въпроса за отношенията помежду ни и така нататък.

Кейт ми прати оня напиращ от добри новини поглед — е, какво можех да направя? Кимнах.

— С Джон имаме добра новина — отвърна тя. — Сгодихме се.

Стори ми се, че чувам как телефонът в отсрещния край пада на пода. Последва мълчание, което продължи с около две секунди повече, отколкото трябваше. Добрата новина за Джак щеше да е, че Кейт Мейфидд подава срещу мен жалба за сексуален тормоз. Но той беше печен и се съвзе бързо.

— Ами… това наистина е добра новина. Моите поздравления. Честито, Джон. Това е много… неочаквано…

Знаех, че трябва да кажа нещо, затова с най-мъжкарския си тон отвърнах: