Конспирация за короната

- Значи елфите получили всички добри места, а за нас - бунища? Не изглежда особено справедливо.

- Нашите прадеди също не били особено щастливи. Без да споменаваме, че човеците се размножават по-бързо от елфите, които живеят много по-дълго. Това направило условията попренаселени, а нещата се влошили още повече с изтласкването на джуджетата на повърхността.

- Изтласкване? От кого?

- Помниш ли какво казах за боговете, които заключили Уберлин в подземния свят? Е, той си създал своя раса по подобие на Дром, Марибор и Феррол.

- А, гоблините. Мога да си представя как са направили нещата долу по-неуютни.

- Точно така. Предтечите ни били притискани от непрекъснато увеличаващия се брой на хората от една страна и появата на джуджетата от друга. Затова те се обърнали за помощ към Марибор. Той чул молбите им и подлъгал брат си Дром да изкове великия меч Релакан. Сетне убедил Феррол да омагьоса оръжието. Нужен бил само боец, който да го носи, затова дошъл на Елан преобразен и спал със смъртна. Рожба на този съюз бил Новрон Велики. Той обединил всички човешки племена и ги повел на война срещу елфите. Въоръжен с Релакан, Новрон бил непобедим и така започнало човешкото господство под ръководството на обединилия цялото човечество Новрон.

- Добре, звучи смислено, но кога сме започнали да почитаме Новрон като божество?

- След смъртта му. Църквата на Нифрон била основана, за да се отдаде почит на Новрон като спасител на човечеството. Новосъздадената църква се сдобила със статут на официална имперска религия, но извън столицата Персепликуис хората все още пазели старите обичаи и продължавали да почитат Марибор, както винаги правели.

- Това сте били вие, монасите на Марибор?

Майрън кимна.

Облаците продължаваха да се събират по време на разговора им, като запълваха небето и затъмняваха клисурата. Оставащата светлина придоби странен цвят, добавяйки чувство на сюрреалистичност към пейзажа. Поривите на вятъра се засилиха и вдигнаха облаци прах във въздуха. Чу се слаб тътнеж на гръмотевица.

- Някакъв напредък с вратата, Ройс? - провикна се Ейдриън. Той си почиваше с опрян в скалата гръб и изпружил крака, почукваше върховете на ботушите си. - Защото изглежда ни очаква поредната студена, влажна нощ, само дето този път нямаме подслон.

Ройс измърмори нещо неразбираемо.

Под тях, обрамчено от стените на клисурата, езерото сияеше като насочено към небето огледало. Проблясваше елегантно в отговор на мигащите в далечината светкавици.

Ройс отново промърмори.

- Какво? - попита Ейдриън.

- Мислех си за това, което каза по-рано. Защо Ариста ще ни праща тук, ако е знаела, че не можем да влезем? Трябва да си е мислела, че можем; може би за нея е било очевидно.

- Може би е магия - рече Олрик и се уви по-плътно в плаща си.

- Стига с тези вълшебни думи - каза му Ройс, - ключалките са механични. Повярвай ми. Знам някои неща по темата. Джуджетата са много умни и много умели, но не правят врати, които се отключват със звук.

- Споменавам го, защото Ариста владее малко, така че може би влизането за нея е било лесно.

- Владее малко какво? - попита Ейдриън.

- Магия.

- Сестра ти е вещица? - притеснено попита Майрън.

Олрик се изсмя:

- Би могло да се каже, да, но има малко общо с магическите й сили. Тя следваше в Шеридън няколко години и изучаваше теория на магията. Нищо особено, но можеше да прави някои неща. Например, заключва с магия вратата на стаята си и веднъж май разболя графиня Амрил покрай някакъв спор за момче. Бедната Амрил бе покрита с циреи цяла седмица.

Ройс погледна към Олрик:

- Как така заключва с магия?

- Вратата й няма ключалка, но само тя може да я отваря.

- Някога виждал ли си как го прави?

Олрик поклати глава:

- Де да бях.

- Майрън - каза Ройс, - чел ли си нещо за необичайни ключове или ключалки? Нещо, свързано с джуджета?

- Приказката за Ибериус и гиганта, където Ибериус използвал джу-джешки ключ, за да отвори ковчежето на гиганта, но той не бил вълшебен, просто голям. Също и Огърлицата на Лием от Мита за забравения, която не можела да се отвори преди смъртта на носещия я... Предполагам това не ни помага много, нали? Може би има нещо общо със скъпоценните ключалки?

- Скъпоценни ключалки?

- Те също не са вълшебни, но били изобретени от джуджета. Това са скъпоценни камъни, които си взаимодействат с други камъни, за да създадат неуловими вибрации. Използват се предимно, когато повече от един човек трябва да има достъп до същата заключена стая. Трябва им само скъпоценен камък с точната форма. За особено ценните кутии, ключалката може да изисква специфично шлифоване, което променя резонанса. Най-сръчните бижутери можели да правят ключалки, които се променят в съответствие със сезоните, което позволявало различни скъпоценни камъни да се използват по време на годината? Това породило идеята за зодиакалните камъни, защото определени бижута са по-силни в определено време. Аз...

- Това е - прекъсна го Ройс.

- Какво? - попита Олрик. Ройс бръкна в нагръдния си джоб и извади тъмносин пръстен. Принцът скочи. - Това е пръстенът на баща ми. Дай ми го!