Ковачница на мрак

— Има една лудост, командире, която тече като отровен поток през нас. Извира изпод скалата на прехваленото ни благоприличие. Камъкът понася натиск, докато се пропука. Добронравието се дави в този мръсен порой и подлостта процъфтява в последвалия раздор. — Отпусна се назад и столът изскърца под тежестта му. — В най-мрачните си мигове желая да дойде някой бог, същество праведно и същевременно с хладен взор. Бог, който да бръкне между нас и да изтръгне най-користните ни, егоистични събратя. А след това, в селение, прогарящо като киселина всяка измама, всяка цинична лъжа, да направи за всички тях нежелан, но най-заслужен дом. — Затвори очи. — Копнея за сила, която да отмие най-лошото, което е в нас, Калат. — След дълга пауза отново отвори очи и видя, че командирът го гледа внимателно. Илгаст се усмихна кисело. — Дали би трябвало да се боя от такава сила в ръцете на Майка Тъма?

— Не ми се изповядвайте, милорд. Имам достатъчно свои съмнения.

— Чудя се къде са страхотните ни умове, командире, че толкова лесно да бъдем хвърлени в тази мръсна пяна на предателство от дебелоглави явни глупци? От злото намерение и безсърдечния дух?

— Започвате да поставяте под въпрос своя неутралитет ли, милорд?

— Подозирам го в уклончивост. Все пак виждам пред себе си само един път, който не е просмукан от кръв. Ще отпътувам на запад, в земите на джагътите и азатанаи.

— А вашите Домашни мечове?

— Те ще поддържат владенията ми. Това и нищо повече. Така съм се разпоредил.

— Сам ли ще пътувате?

— Ще взема няколко души за компания.

Калат кимна.

— Милорд, ще се постарая да не се задържам много дълго до морето Витр. Разбирам добре бремето на тази услуга, за която ви помолих.

— Ако мога, командире, няма да мръдна от този стол, докато вашите Стражи не са отново в безопасност под вашето крило.

— Разчитайте на офицерите ми, милорд.

— Несъмнено. И ако е възможно, ще отбягвам необходимостта да издам и една-едничка заповед.

Калат тръгна към вратата, но на прага спря и се обърна към Илгаст Ренд.

— Този бог, за когото мечтаете, милорд. Самата мисъл за него ме плаши.

— Защо така, командире?

— Боя се, че в името на праведността ще бръкне и ще ни изтръгне всички.

И излезе.

Илгаст дълго гледа вратата.

— Изправени пред неочакването — заговори Кагамандра Тюлас, — ние се разкриваме пред себе си. Виждал съм това сред ловните кучета, които обучавах. Някои побягват. Някои ръмжат. Някои нападат. Но бих се обзаложил, че нито един звяр всъщност не е изненадан от собствените си действия. И все пак ние не можем да кажем същото, нали? Между настръхналата ни кожа и мускулите, които може да потръпват под нея, лежи пластът на срама и точно върху този вътък самоуважението тъче своите заблуди.

Вятърът, идещ от север, беше сух и хладен, понесъл със себе си прах от ожънатите поля, и плява кръжеше във въздуха като предчувствие за скорошните снегове. Шаренас Анкаду се замисли над думите на спътника си, загледана във фургоните, натоварени със зърно и навлизащи в Нерет Сор, макар че самото село почти се беше изгубило сред палатките на събиращия се легион на Урусандер.

Жителите на Нерет Сор ги чакаше тежка зима, осъзна тя. Лорд Урусандер конфискуваше повечето им зърно. Имаше обещание за заплащане и командирът несъмнено щеше да се покаже щедър. Но човек не може да яде монети, а след като запасите дърва за огрев и суха тор намаляваха с всеки ден, монетите не можеха и да поддържат огъня в огнището.

Въпреки това хората в селото бяха твърде наплашени, за да недоволстват. Над хиляда въоръжени войници вече живееха сред тях и всеки ден и нощ пристигаха още.

Тя отпусна облечената си в ръкавица ръка на шията на коня и зачака топлината на животното да проникне през тъканта.

— Не си избягал, приятелю. Нито си изръмжал в отговор на заповедта на командира и не виждам шанс изобщо да се опълчиш на възгледите му.

— Тъй че съм замръзнал на място — призна Кагамандра. — И все още нищо не сме чули от Карканас, а всяка вечер гледаме на запад и виждаме как слънцето става на мед от дима. Боя се за леса, Шаренас, и за всички, които го обитават.

— Очаквам сержант Йелд скоро да се върне при нас — каза Шаренас. — Но и без тези подробности можем да сме сигурни, че Отреклите се ги ловят и избиват.

— Със сигурност много от тях са потърсили убежище в манастирите — рече Кагамандра. — А този дим идва просто от подпалените домове. Зимата се приближава. Шаренас, ще видим ли замръзнали трупове на тайсти по земята през следващите месеци? Призлява ми от тази мисъл.

— С малко късмет тази нелепа война ще е свършила дотогава. Нима не се прекланяме все още пред волята на Майка Тъма? Лорд Урусандер скоро ще тръгне и можеш да си сигурен, че ще се погрижи да бъде въздадено правосъдие над убийците, които действат от негово име. С острието на меча си ще сложи край на безумието.

— А Хун Раал?

Нямаше отговор на този въпрос. Местонахождението на капитана оставаше неизвестно. Дори братовчедката Серап не можеше да каже къде е отишъл Хун Раал. След дълго мълчание тя въздъхна.