Матю Райли Турнирът

Сред тях бе талантливият испански монах брат Раул от Севиля, когото бях видяла по-рано и който играеше от името на Папската държава. Носеха се слухове, че от шест години не е губил нито една партия.

Там беше и другият испанец, представляващ крал Карл - Пабло Монтоя Кастилски. Беше племенник на прочутия шахматист Луис Разирес де Лусена и се говореше, че е прочел повече от десет пъти книгата на чичо си Repeticion de Amores у Arte de Ajedrez con ci luegos de Partido.

Максимилиан от Виена представляваше ерцхерцо-га на Австрия и Хабсбургите, а един млад мъж, Вил-хелм от Кьонигсберг, се качи на подиума от името на новото протестантско херцогство Прусия.

Разбира се, сред тях беше и нашият човек, господин Гилбърт Джайлс, когото садразамът много дипломатично представи като представител на „християнското кралство Англия". Бяха представени още неколцина западни играчи и присъстващите ръкопляскаха любезно.

После дойде ред на източните играчи.

Грубоват влашки тип на име Драган от Брашов -същият онзи Драган, за когото бе споменал ханджията във Влашко.

Един ориенталец - Лао от земите на Китай в края на Копринения път.

Шампионът на Московия - мрачен тип с покрито с дълбоки бръчки лице и навъсена физиономия. Докато се качваше на подиума, малкият принц Иван му ръкопляскаше шумно и енергично.

Красив индийски принц от Моголската империя, казваше се Назирудин Акбар. Имаше тъмнокафява

кожа и стройна фигура и се говореше, че играел шах от съвсем невръстен.

После дойде ред на един стар и съсухрен библиотекар от Дома на мъдростта в Багдад - Талиб. Той бе най-старият участник в турнира, но и най-уважаваният. От дълги години бе алият, титла, давана на най-добрите играчи, които могат да предвидят десет хода напред във всяка игра.

И накрая на подиума се качиха местните мюсюлмански герои-двама.

Първият беше шампионът на двореца, красивият младеж от царско потекло Заман. Той бе братовчед на султана и неотдавна бил удостоен с титлата алият, като станал най-младият й носител.

Вторият бе Ибрахим от Константинопол и когато обявиха името му, кухненските работници, които гледаха церемонията от разстояние, нададоха рев. Ибрахим беше шампионът на народа, победител в турнира, проведен в столицата предишната година. Той бе горе-долу на годините на сънародника си Заман. може би на около двайсет и пет, но с това приликата между двамата свършваше. Докато Заман беше енергичен, добре облечен и царствен, Ибрахим бе сакат, мръсен и прегърбен - обикновен човек от простолюдието. Нямаше официален ранг на играч.

Когато представянето завърши, шестнайсетте мъже останаха на подиума с лице към тълпата и приемаха аплодисментите - мъже от всички краища на цивилизования свят, представящи своите владетели, своята вяра и своите страни.

Садразамът успя да надвика глъчката.

- Утре сутринта ще се тегли жребий, с който ще се определят първите срещи! Всяка среща ще се състои от седем партии, като победителят ще бъде онзи, който спечели пръв четири от седемте. Всички срещи ще се проведат в Ая София със забележителните шахматни

комплекти, изработени от прочутия Микеланджело Буонароти. Победителят в турнира ще отнесе в родината си един от тези комплекти като трофей за своя владетел. Играйте добре, господа, защото гордостта на народите ви зависи от вас! Дами и господа, поздравете шампионите и нека най-добрият да победи!

Аплодисментите на тълпата бяха оглушителни.

Когато овациите достигнаха кулминацията си, някой ме задърпа за ръкава. Беше Елси. Новата й приятелка, Зубайда, стоеше до нея.

- Беси! - възбудено възкликна Елси. — Ела! Зубайда казва, че след малко ще има фойерверки над Четвъртия двор! Да се измъкнем и да си намерим хубаво място за наблюдение.

Учителят ми я чу, обърна се и в отговор на умоляващия ми поглед каза:

- Ох. върви.

Забързахме към последния двор. Втурнахме се към аркадата, измъкнахме през една от богато украсените й порти и пред нас се ширна Четвъртият двор - няколко стъпала водеха надолу към просторна поляна с изглед към Босфора. В подножието на стълбите имаше поразителен продълговат басейн, а вдясно от него се издигаше самотна бяла постройка (по-късно щях да разбера, че в нея се намирало католическото посолство).

Изведнъж се чу пронизителен писък и първият фойерверк полетя в небето, изстрелян от някакво скрито място над аркадата. Ракетата се пръсна в ослепителна, подобна на звезда форма и чухме как тълпата в другия двор заохка и заахка възторжено. Това явно беше сигнал всички гости да минат в Четвъртия двор за огненото представление.

И точно в този момент видях нещо в плиткия басейн и дъхът ми секна...

Внезапно се разнесоха викове.

Последва ги суматоха зад нас. Отряд дворцови стражи се втурна към портата. Други се затичаха към нашето място на стълбите с викове: „Назад! Назад!", след което ни избутаха обратно в Третия двор и затръшнаха решетъчната врата зад гърбовете ни.

Очите ми обаче бяха зърнали ужасната картина, която стражите не искаха никой да вижда.