Мейдей

Барбара Йоширо побягна. Спъна се в обезобразените човешки тела и потрошените седалки и падна. Подът между двете дупки беше разбит и леко хлътнал надолу. Ръката й пропадна през пода, разделящ салона от багажното отделение под него. Тя рязко я дръпна, за да я извади, и поряза китката си. От раната бликна кръв. Кучето вдигна глава и изръмжа — странен звук, който много приличаше на човешко задавяне или кашляне. Барбара бързо се изправи. Младият мъж със синия блейзър се присегна към нея.

* * *

Преди инцидента Джордж Йейтс беше добродушен, сравнително добре възпитан младеж. Беше в отлична физическа кондиция. Всяка сутрин бягаше, гмуркаше се с акваланг, практикуваше йога, медитираше. Поради различни физиологични причини голяма част от двигателните му умения бяха останали непокътнати след декомпресията. Разреденият въздух обаче бе изтрил напълно културните и цивилизационни натрупвания на двадесет и четири годишния му живот и бе унищожил изцяло онази част от душата му, която самият Джордж Йейтс би дефинирал като суперего. Егото му също беше увредено, но част от него продължаваше да функционира. Центърът на удоволствието в мозъка на Джордж Йейтс, центровете на импулсивните желания и инстинктивните реакции, онази част от психиката му, приближаваща го до по-низшите форми на живот, бяха останали незасегнати и ръководеха поведението му.

Първоначално вниманието му бе привлечено от движенията на Барбара. Когато се съсредоточи върху тях, той забеляза и още нещо — нейния пол. Жена.

В полуунищоженото съзнание на Джордж Йейтс проблеснаха мимолетни, фрагментарни късчета спомени и той разпозна в тялото й нещо, което го привличаше. Последният му ясен спомен бе свързан със сексуалните му фантазии, обсебили съзнанието му само миг преди трагедията. Спомняше си смътно жената с дългата черна коса, спомняше си, че походката й го бе възбудила. Сега също бе възбуден. Протегна ръце към нея.

Барбара Йоширо му се изплъзна. Затича се през отломъците към първокласния сектор. Кухненският бокс и тоалетните се изпречиха на пътя й. Тя се блъсна в синята стена, а след това опря гърба си на нея и започна бавно да се придвижва към ъгъла, зад който се намираше стълбището.

Хората започнаха да я заобикалят с протегнати ръце. Сви юмруци и удари една жена в лицето. Тя политна назад и се блъсна в другите зад нея. Барбара веднага осъзна, че е допуснала грешка.

От всички краища на самолета започнаха да прииждат хора, привлечени от възникналото безредие. Някои идваха, водени от любопитство; други бяха привлечени от насъбралата се тълпа; трети искаха да се изправят пред опасността в лицето на Барбара Йоширо.

Тя стигна до края на тоалетните и надникна зад ъгъла. На по-малко от двадесет фута от нея се виждаше спираловидното стълбище. Долната му половина обаче бе пълна с народ, а пространството до него бе претъпкано с човешки тела. Свободното място около нея ставаше все по-малко. Човешки ръце се протягаха към нея, а тя ги отблъскваше, за да се предпази. Едно момче сграбчи блузата й и я дръпна. Тънката памучна тъкан се скъса и откри рамото й. Друга ръка докопа блузата й и отпра половината. Някой я оскуба. Младият мъж, който й се бе сторил нормален, се бе вклинил в заобикалящата я тълпа и целенасочено си пробиваше път към нея. Барбара пое дълбоко въздух и изкрещя:

— Помощ! Помогнете ми! Някой да ми помогне!

Гласът й се загуби сред воя на вятъра, рева на четирите реактивни двигателя и звуците, издавани от превъзбудените хора около нея. Стотина че и повече мъже и жени се надвикваха с пълни гърла, опитвайки се да наложат господството си в джунглата, в която се бе превърнал пътническият Стратън. Барбара извика отново, макар да знаеше, че гласът й ще потъне сред писъците на хората около нея.

Тя се плъзна край ъгъла и с дясната си ръка се опита да достигне вратата на тоалетната. Напипа дръжката и я завъртя. Вратата зад нея се отвори. Барбара извърна глава и надникна в малкото помещение, без да знае, че точно тази тоалетна бе спасила живота на Джон Бери само преди броени часове. Двама мъже и една жена стояха притиснати един в друг и я гледаха. Барбара затръшна вратата.

— О, Боже. Исусе Христе!

За част от секундата си спомни ужаса и отвращението, които бе почувствала късно една вечер, когато бе отворила един от шкафовете в кухнята си и бе видяла вътре безброй хлебарки.

Без да отделя гръб от стената, тя се приближи още малко към стълбището. Тълпата наоколо проявяваше само бегъл интерес към нея и Барбара установи, че ако редува периоди на агресивно и пасивно поведение, може би щеше да успее да се промуши между хората, запречили пътя й.

Младият мъж в синия блейзър обаче продължаваше целенасочено да я преследва.