Огнен лед

— Напълно. Жалко, че не знаех по рано за това. Може би щяхме да уредим нещо по-добро, но и от общ поглед може да се добие представа за мащаба на дейността им. — Юри въздъхва облекчено. — Слава богу! Аз обичам да наблюдавам птици, но не чак дотам.

— Макар птиците да влизат в кръга на непосредствените ми професионални интереси, нямам нищо против да отидем в Новоросийск.

— Ами, тогава всичко е решено — заключава Пол.

Юри завърта газта и обръща лодката с широк завой. Той се движи успоредно на брега, на около половин километър от него. Не след дълго, гората започва да се разрежда, за да отстъпи място на поляни и стръмни хълмове. Плажовете отстъпват на обрасли с тръстика мочурища и речни разливи.

Пол и Гемей седят в средата на лодката, която бодро пори сините води на морето. Тя е дълга около шест метра и е построена здраво като танк — от занитени един към друг метални листове. Юри не спира да им показва различни забележителности по брега. Двамата кимат с разбиране, макар пукотът на двигателя и пляскането на корпуса по водата да поглъщат повечето думи.

Първоначалните резерви на Гемей и Пол за присъствието на Юри се разсейват бързо — той владее съвършено управлението на чувствителния мотор и познава в подробност крайбрежието. Сами биха се справили значително по-трудно с навигацията в оживеното пристанище. Откриването на АТАМАН щеше да е почти невъзможно без водач. Колкото по-навътре влизат в залива, толкова по-очевидно става стратегическото местоположение на града. Кораби влизат и излизат от пристанището в непрекъсната колона. Този морски парад включва всички съществуващи съдове: танкери, контейнеровози, товарни и пътнически кораби, ферибот, изследователски кораби.

Юри се държи на почтително разстояние от големите кораби и пенестите им дири, заплашващи да катурнат лодката. Брегът става все по-гъсто застроен. Издигат се високи корпуси, зърнени силози и елеватори, димящи комини. Юри забавя хода на лодката.

— Историята на града е много богата — отбелязва той. — На всяка крачка, човек се натъква на някакъв паметник. Тук свършва и революцията през 1920 година, когато флотът на съюзническите сили евакуира остатъците от Бялата армия. Това е и едно от най-големите пристанища на Русия. По тръбопроводи от Северен Кавказ, тук пристига нефт. Ето там е нефтеното пристанище.

Пол наблюдава тъмната повърхност на водата.

— Това е дълбоководно пристанище, ако се съди по размера на някои кораби — отбелязва той.

— То никога не замръзва. Основно пристанище за търговския обмен между Русия и Средиземноморието, както и останалата част на Европа, но обслужва също така Африка, част от Азия и района на Персийския залив. Пристанищните съоръжения са последна дума на техниката. Всъщност, пристанището се дели на пет части: три участъка за сухи товари, нефтеното пристанище и пътническия терминал. Вие сами пристигнахте със самолет, така че е излишно да ви осведомявам за универсалните връзки на града с останалия свят.

— Ясно е защо „Атаман индъстриз“ са го избрали за център на операциите си — се обажда Гемей.

— Сега ще ви покажа нещо — казва Юри.

Той увеличава скоростта и насочва носа към обширен участък на брега, от който шест дълги бетонни кея се вдават в залива. Към тях са пристанали шест големи кораба. Зад кейовете се виждат огромни пристанищни съоръжения: кранове, стопански постройки, пристанищни кранове, биги и гигантски товаро-транспортни машини. Около тях, като трудолюбиви насекоми, пъплят трактори, фадроми и мотокари.

— В коя част се намира АТАМАН? — пита Гемей.

— Всичко това е АТАМАН — отговаря с широка усмивка Юри.

Гемей подсвирва удивена.

— Че това тук е по-голямо от някои известни пристанища.

— Корпорацията разполага със собствена флота влекачи, танкери и кораби за насипни товари. Виждате ли онези гигантски кранове? Това е корабостроителницата им. Всички свои кораби си строят сами. Така имат възможност да контролират качеството на изпълнението, както и стойността. — Той свива вежди и се оглежда, като да е загубил нещо. — Много странно — пристанището им е фактически празно.

Пол разменя объркан поглед с жена си.

— На мен не ми изглежда такова. Я погледнете цялото това движение. А и на пристаните виждам поне пет огромни кораба.

— Това са малки кораби, според представите на АТАМАН. Щеше ми се да ви покажа океанските им сондажни съоръжения. Те изглеждат така, като че ли пробият земята по цялата й ос. Всяко едно от тези плаващи съоръжения прилича на среден по размери град.

— Може би всички работят в момента.

— Може би — отвръща младежът скептично. — Но не ми се вярва. Те имат толкова много съдове, че през цялото време една голяма част от тях се намира тук за поддръжка и ремонт. Кейовете никога не стигат за всичките. — След малко забелязва нещо и допълва: — Нищо, сега ще ви покажа нещо също толкова интересно.