Огнен лед

— Базата бе открита и са искали да бъдат сигурни, че никой няма да проникне в нея. Голямата подводница е изпълнила задачата си. Не бих се изненадал, ако по-късно бяха взривили и надземната част. Може би с вас вътре. А как стоеше въпроса с охраната?

— Същите, които ни пазеха и на кораба. Военни наглед, с автоматично оръжие. Даваха ни черен хляб и вода и ни държаха заключени. После се появиха тези юнаци, с кожените шапки и чували вместо панталони. Първата ни охрана приличаше на отряд скаути, в сравнение с тези гадове. Пребиха неколцина, ей така за удоволствие, а после ни изведоха на онова поле. Останалото ви е известно.

Остин оглежда присъстващите.

— Някакви въпроси?

— Успяхте ли да видите местоположението си, докато бяхте на борда на NR-1? — пита Гън.

— Те изключиха всички прибори за определяне на местоположение.

— Не ги е срам!

Всеобщ смях залива залата.

— Какво смешно има? — продължава играта Гън, но един русокос моряк става и плъзга по масата някакво листче.

— Това са координатите на потъналия кораб — заявява той.

— Откъде си така сигурен? — пита Гън.

Морякът, на име Макормак, показва на китката си нещо като бременен часовник и обяснява:

— Подари ми го жена ми. У дома имаме карта и всеки път, когато се свържа с нея, тя може да нанесе точното ми местоположение на нея.

— Все му се подигравахме, че жена му го държи на каишка — казва Крайсман. — Но вече не е така.

— Когато ни отвлякоха, аз преместих уреда над лакътя си — обяснява Макормак. — Те не ни обискираха.

GPS46 часовникът на фирма Pro Tec е цяло чудо на миниатюризацията — според производителите: най-малкият GPS прибор, пуснат в масово производство. Той показва местоположението си, с точност до няколко метра, във всяка точка на планетата.

Остин се усмихва.

— Е, а сега, ако трябва да цитираме безсмъртния Порки Пиг47: „Това е всичко, приятели“. Благодаря за съдействието и bon voyage48!

Подводничарите скачат като един и се изнизват от помещението, с нетърпеливия вид на подушило вода жадно стадо. Остин се обръща към хората от НАМПД.

Пол отваря лаптопа си и го включва към един модем, който прехвърля образа върху голям екран на стената. Гемей застава до екрана, с лазерна показалка в ръка. Пол натиска няколко клавиша и на екрана се показва оформеното като бъбрек Черно море и околностите му.

— Добре дошли на Черно море, един от най-възхитителните водни басейни на земята! — започва тя. — То се простира на около 1000 километра от изток на запад и 550, в посока север — юг. Тук „в талията“, където изпъква Кримският полуостров, то е широко едва 240 километра. Независимо от малките си размери, това море има твърде лоша репутация. Гърците го наричат „axenos“, което ще рече „негостоприемно“. Отоманските турци били по-прями и го нарекли направо Море на смъртта.

— Трогателно! — отбелязва Завала. — Много поетично!

— Независимо от всичко това — продължава Гемей, — морето е твърде оживено. Оттук минава Язон, с неговия „Арго“, за да търси Златното руно. В продължение на хилядолетия, морето е оживен търговски път и източник за препитание за поколения рибари. През Ледниковия период, то представлява огромно, сладководно езеро. Около 6000 години преди Христа се скъсва естествена земна дига и в него нахлуват водите на Средиземно море. Водното равнище се повишава със стотици метри.

— Потопът — казва Остин.

— Според някои — да. Местното население се спасява, с бягство към по-високи райони. — Гемей се усмихва. — Не мога да кажа, дали са го сторили с ковчег. Солената вода задушила живота в езерото. Вливащите се в него реки влошили допълнително положението. — Тя дава знак на Пол, който показва на екрана профил на морското дъно.

— Виждате огромната дълбочина. Континенталният шелф, който най-вероятно е бившето крайбрежие, обикаля басейна от всички страни. Той е най-широк, при бреговете на Украйна. Спуска се рязко към глъбините. Тънкият най-горен пласт на морето е пълен с живот. Но под 170 метра, липсва кислород и водите са мъртви. Това е най-голямата маса мъртви води в света. И дори по-лошо: тези маси са пълни с водороден сулфид. Една глътка от тази вода, убива човек. Ако тази отровна маса бъде освободена по някакъв начин, над морския басейн ще се издигне огромен облак убиец, който ще унищожи всяка следа от живот наоколо.

— Значи, турците са дали много точно определение — Море на смъртта — отбелязва Завала.

Пол изважда на екрана пунктирана линия, която очертава вътрешен район от морския басейн.

— Крайсман каза, че потъналият кораб лежи на около сто и тридесет метра дълбочина. Това ще рече, близо до ръба на континенталния шелф. На малко по-голяма дълбочина, от него няма да остане и помен. В отровната зона се запазват непокътнати дървените корпуси, защото там няма кислород, който да осигурява живот на дървоядите, но химикалите разяждат метала до шушка.

— Корабът щеше да се разложи до молекулярно равнище — отбелязва Остин.