Отмъстена любов

та на омразата. С вдигнатата в стегнат кок коса, бледата кожа

костеливите й пръсти с по три фаланги пробягаха по сложната

и живите скорпиони албиноси, които носеше вместо обици, тя

конструкция. Китките й бяха по-тънки от дръжка на метла. А и

бе изискано въплъщение на ужаса, наподобяваше кукла от тра­

тялото й не беше по-различно. Конструкцията на всички сим­

диционния японски театър, създадена от нечия зла ръка. И тя

патии беше като на шахматисти, а не като на куотърбеците в

самата беше зла, враждебността й се носеше към него на талази,

американския футбол, което се дължеше на психологическите

излъчвана от центъра на гърдите й, макар по нея да не помръд­

битки, които те предпочитаха пред физическите. Облечени в

ваше нито мускул, а осветеното й от луната лице да оставаше

робите си, те не бяха нито мъже, нито жени, а по-скоро сме­

гладко, недокоснато от гримаса на недоволство.

сен вариант на двата пола и това беше причината Принцесата

Гласът й също бе гладък като полирано острие.

да го желае толкова силно. Харесваше тялото, мускулите му,

- Тази вечер в съзнанието ти го няма образа на плажа. Не,

натрапчивата и брутална мъжественост. И обикновено искаше

тази вечер няма плаж.

да бъде доминирана по време на секс - нещо, което със си-

164

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

165

гурност не получаваше у дома. Доколкото му беше известно,

престорените й комплименти и тя го знаеше. Което, естествено,

половият акт на симпатите се изчерпваше с няколко психо­

беше причината да дрънка тия глупости.

логически превземки, последвани от два тласъка и изпъшква-

- Кажи ми - опита се той да смени темата, - като спомена

не от страна на мъжа. А и беше готов да се обзаложи, че чичо

нашия чичо, как е мръсникът?

му е надарен колкото хамстер и топките му са с размера на

- Все още те смята за мъртъв. Така че аз съм почтена в моята

гумичка на молив.

част от сделката ни.

Не че беше проверявал, но в него определено не бушуваше

Рив бръкна в джоба на самуреното си палто и извади шли­

тестостерон.

фованите рубини на стойност двеста и петдесет хиляди долара.

Принцесата започна да се разхожда из бунгалото, като че

Хвърли безценната торбичка върху разстлания шлейф на ро­

за да демонстрира грацията си, но разходките й от прозорец до

бата й и съблече коженото си палто. Последваха го сакото и

прозорец и надничането навън имаха друга цел.

обувките. После събу чорапите и панталоните, а накрая свали и

В ада да гореше дано, все този номер с прозорците.

ризата си. Не носеше боксерки. Защо да си прави труда?

- Къде е твоят копой тази вечер? - попита го.

Ривендж се изправи пред нея с мощна ерекция и здраво стъ­

- Винаги идвам сам.

пили на пода крака, а масивният му гръден кош се повдигаше и

- Лъжеш своята любима.

спускаше при дишането му.

- Защо ми е някой да става свидетел на това?

- Аз пък съм готов да финализирам сделката.

- Защото съм красива. - Тя спря до прозореца, намиращ се

Очите й с цвят на рубини се плъзнаха по тялото му и се спря­

най-близо до вратата. - Той е вдясно, до онзи бор.

ха върху пениса, устата й се отвори леко и тя прокара език по

На Рив не му се налагаше да се наведе и да погледне, за да

долната си устна. Скорпионите на ушите й стегнаха щипки в

знае, че е права. Разбира се, тя можеше да почувства Трез.

очакване, като че реагиращи на сексуалния й плам.

Просто нямаше как да е сигурна къде точно се намира и какво

Тя посочи към кадифената торбичка.

представлява.

- Вдигни я и ми я подай, както е редно.

Но все пак отговорът му гласеше:

- Н е .

- Там няма нищо освен дървета.

- Вдигни я.

- Лъжеш.

- Обичаш да се навеждаш пред мен. Защо да те лишавам от

- Страх те е от сенки ли, Принцесо?

любимото ти изживяване?

Когато тя му хвърли поглед през рамо, скорпионите албино-

Принцесата скри ръце в дългите ръкави на робата си и се

си, висящи от ушите й, също се втренчиха в него.

приближи към него с плавната походка, типична за симпати­

- Не става дума за страх, а за липса на вяра. Това е нещо,

те, все едно се плъзгаше по дървения под. Докато тя вървеше,

което не понасям.

Рив стоеше като закован на мястото си. Предпочиташе да умре,

- Освен ако не идва от теб, разбира се.

отколкото да предприеме и едно движение в знак на покорство

- Аз съм ти изключително вярна, любов моя. Като изклю­

пред нея.

чим единствено брата на баща ни, както знаеш. - Тя се обърна

Взряха се един в друг и в надвисналото злокобно мълчание

и повдигна рамене. - Мой спътник и единствен освен теб. И

той почувства ужасяваща прилика помежду им. Бяха толкова

идвам тук сама.

подобни и въпреки че се мразеше за това, изпитваше облекче­

- Твоето целомъдрие е наистина за пример, но както вече

ние да прояви истинската си същност.

съм ти казвал, моля те, приемай в леглото си когото пожелаеш.

- Вдигни я.

Приеми сто други мъже.

- Н е .

- Никой не може да се сравни с теб.

Тя раздели преплетените си една в друга ръце с по шест пръста,

На Рив му се повдигаше всеки път, когато чуеше някой от

дланта й разцепи въздуха и го зашлеви през лицето. Шамарът беше

166

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

167