Отмъстена любов

Елена пристъпи към Аликс и го пое в прегръдката си.

имала нужда именно от това.

- Толкова съжалявам.

Хавърс повдигна чаршафа и го подгъна над гърдите, а Елена

- Как... Как да кажа на родителите му?... Те не искаха да

притисна уста с ръка, за да сподави ахването си.

идвам тук... О, боже...

Обезобразеното и посинено лице на Стефан беше почти не­

Елена задържа потръпващото му тяло в ръце, докато Аликс

узнаваемо.

не се отдръпна и не прекара ръце по страните си.

Тя преглътна веднъж. После отново. Последва и трети път.

- Нямаше търпение да излезе с теб.

Прескъпа Скрайб Върджин, той е бил жив само преди двай­

- Аз също.

сет и четири часа. Жив някъде из центъра на града в очакване

Хавърс положи ръка на рамото на Аликс.

на срещата с нея. После грешен избор да поеме по една улица

- Искаш ли да отнесеш тялото му със себе си?

вместо по друга го беше довел на тази студена маса от неръжда­

Мъжът хвърли поглед към вратите, но устата му се превърна

ема стомана, за да бъде подготвен за смъртния ритуал.

в права линия.

- Ще донеса превръзките - заяви Елена, когато Хавърс от­

- Ще трябва да започнем с подготовката... на ритуала... но...

страни напълно чаршафа.

- Искаш ли аз да го увия?

Моргата беше малка, съдържаща едва осем хладилни камери

Аликс затвори очи и кимна.

и две маси за аутопсия, но беше оборудвана и заредена с всичко

- Не можем да допуснем майка му да види лицето му. Това

необходимо. Церемониалните превръзки се съхраняваха в шка­

би я убило. Аз сам бих го сторил, но...

фа до бюрото и когато го отвори, отвътре се разнесе свежа ми­

- Ще се погрижим за него много добре - промълви Елена. -

ризма на билки. Ленените ленти бяха широки осем сантиметра

Можеш да ни се довериш, че ще му отдадем нужното уважение

и бяха навити на ролки с размер два пъти по-голям от юмрука

и почит.

на Елена. Накиснати в отвара от розмарин, лавандула и морска

- Не мисля, че бих могъл... - Аликс погледна към тях. - Това

сол, те излъчваха доста приятна миризма, която обаче винаги я

прави ли ме лош?

караше да мисли за едно и също нещо, ако я доловеше.

- Не. - Тя стисна здраво двете му ръце в своите. - И ти обе­

Смърт. Това беше миризмата на смърт.

щавам, че ще го направим с обич.

Тя взе десет ролки и ги струпа в ръцете си, а после се върна

- Но аз трябва да помогна...

при тялото на Стефан, което беше напълно открито с изключе­

- Имай ни доверие. - Мъжът примигна, а тя нежно го отведе

ние на парчето плат върху слабините му.

настрани от вратите на моргата. - Искам да изчакаш в една от

Миг по-късно Хавърс се появи от съблекалнята в черна роба,

семейните чакални.

препасана с черен колан. На масивна сребърна верига около

170

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

171

врата му висеше остър, богато украсен инструмент, който беше

Хавърс стисна рамото й за миг, а после довърши работата си.

толкова стар, че по извивките на филтрираната дръжка имаше

Морската сол играеше ролята на уплътнител, така че ни­

почернели участъци.

какви течности да не могат да проникнат през тъканта, а също

Елена склони глава, докато Хавърс произнасяше тради­

така запазваше тялото до момента на полагането в гробница­

ционните молитви пред Скрайб Върджин, призовавайки за по­

та. Билките имаха повече от очевидната задача да прикрият

кой на душата му в нежната прегръдка на вечността. Когато

евентуална неприятна миризма за кратък период, но също

той свърши, тя му подаде първата от ароматизираните ролки

така символизираха плодовете на земята и циклите на живота

и започнаха да се трудят върху дясната ръка на Стефан, както

и смъртта.

се полагаше.

Елена изруга, върна се обратно при шкафа и извади черен

Докато Хавърс омотаваше стегнато плътта, застъпвайки

покров, който двамата с Хавърс използваха, за да покрият Сте­

една върху друга ленените ленти, тя държеше студения посивял

фан. Черното отгоре символизираше преходността на плътта, а

крайник с цялата грижа и нежност, на които бе способна. След

белите превръзки - чистотата на душата и сиянието й в нейния

като го покриха чак до рамото, те преминаха на десния крак,

вечен дом в Небитието.

последван от лявата ръка, а след това и от левия крак.

Някога Елена беше чувала, че ритуалите имат по-важна

Когато беше повдигнат плата от слабините му, тя отклони

функция от чисто практичната. Предполагаше се, че подпома­

поглед, както се изискваше, защото беше жена. В случай че тя­

гат психологическото възстановяване на близките, но застанала

лото беше женско това не би било нужно, но в знак на уважение

над мъртвото тяло на Стефан, тя имаше усещането, че чутото

мъж асистент би постъпил по същия начин. Когато ханшът му

е пълна глупост. Това беше изпълнено с фалш сбогуване, жа­

беше покрит, направиха същото с гръдния кош и най-накрая с

лък опит да прикриеш непреклонността на жестоката съдба със

раменете.

сладникав аромат.

С полагането на всяка лента миризмата на билките ставаше

Просто нова кувертюра върху изцапания с кръв диван.

все по-натрапчива, докато накрая Елена имаше усещането, че

Останаха смълчани за кратко до главата на Стефан, а после

не може да диша.

избутаха носилката към дъното на моргата и я прекараха през