Отмъстена любов

мръсна курва, която допускаше да я докосва ненавиждано от

Бебешка храна?

нея същество и да я използва, а после да изисква същото в

И не само храносмилателната му система беше в плачевно

замяна.

състояние. Не че беше способен да го почувства, но сигурно

Принцесата беше права. Той не беше нищо повече от виб­

имаше и главоболие наред с гаденето. Всеки път, когато отня­

ратор.

къде проникнеше светлина, например когато Трез отвореше

- Рив? Нека дойда при теб.

вратата, за да го нагледа, очите на Рив започваха да примигват

- Н е .

неконтролируемо, изпълнявайки своята версия на „Сейфъти

- По дяволите, не си причинявай това!

Дене"*, а после следваше отделяне на слюнка и безспирно прег­

- Ти не можеш да ме спасиш! - изкрещя той. В следващия

лъщане, което означаваше, че са налице пристъпи на гадене.

миг се зачуди какво беше причинило това избухване. - Съжаля­

вам. Имах тежка нощ.

* Най-големият хит на групата „Мен Уидаут Хетс", към който е създа­

Когато Елена най-накрая заговори, от устните й излезе слаб

дена популярна хореография. - Бел. прев.

шепот.

196 Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

197

- Не ми причинявай това. Не ме карай да те виждам в морга­

Това беше. Номерът. Той се втренчи в седемте цифри след

та. Не ми го причинявай.

кода в опит да ги запомни, като че бяха комбинацията за собст­

Рив стисна здраво очи.

вения му сейф.

- Нищо няма да ти причиня.

Екранът угасна и той отпусна глава в ръката си.

- Да бе, повярвах ти. - Шепотът й прерасна в ридание.

Трез приклекна до него.

- Елена...

- Добре ли си?

Отчаяното й хлипане звучеше плашещо ясно в слушалката.

Рив се измъкна изпод леглото и седна, а стаята се въртеше

- О, боже... Както и да е. Самоубий се. Чудесно.

около него като въртележка.

Тя му затвори.

- По дяволите!

- По дяволите! - Той потърка лицето си. - По дяволите!

Трез прибра пистолета в кобура си.

Рив седна в леглото и запрати телефона към вратата. В мига,

- Какво стана?

в който апаратът се удари и отскочи, той осъзна, че беше съси­

- Изпуснах си телефона.

пал единственото, съдържащо нейния номер.

- Да. Добре. Сигурно той тежи достатъчно, че да вдигне та­

С пъшкане се хвърли от леглото, а около него се посипаха

къв... Хей, по-кротко. - Трез улови Рив, когато той опита да се

завивки във всички посоки. Постъпката му не беше кой знае

изправи. - Къде отиваш?

колко разумна. Изтръпналите му крака стъпиха на килима и

- Нужен ми е душ. Нужен ми е...

той полетя надолу, приземявайки се по лице, като преди това

В съзнанието му изникнаха още сцени от преживяното с

за кратко успя да си поеме въздух. Съприкосновението му с

Принцесата. Видя как тя извива гърба си, червената мрежа се

дървения под бе съпроводено с трясък като от бомба и той

разцепи на две и той проникна дълбоко във вагината й, притис­

запълзя към телефона, вперил поглед във все още светещия

кайки се, докато шипът му не го заклещи в нея, така че спермата

екран.

му да навлезе възможно най-дълбоко.

Моля те, моля те, ако има Господ...

Рив притисна юмруци към лицето си.

Почти се беше добрал до целта си, когато вратата се отвори

- Трябва да...

със замах, мина на сантиметри от главата му и удари телефо­

О, боже... Беше стигнал до кулминация, докато беше с из­

на, запращайки го в другия край на стаята, като че беше хокей­

нудвачката си. И не само веднъж. Обикновено му се случваше

на шайба. Рив се обърна и се хвърли към телефона, крещейки

по три или четири пъти. Поне уличниците в неговия клуб, кои­

на Трез:

то мразеха онова, което вършеха за пари, можеха да намерят

- Не ме застрелвай!

утеха във факта, че не се наслаждаваха на случващото се. Но

Трез беше в позиция за стрелба, с оръжие, насочено към

когато един мъж еякулира, това казва всичко, нали така?

прозореца, после към дрешника и накрая към леглото.

Позивите за повръщане на Рив се засилиха и той панически

- Какво беше това по дяволите?

се запрепъва към банята. Овесената каша и препечените филий-

Рив се притисна плътно към пода, за да докопа телефона,

ки си проправиха път към свободата, а Трез стоеше до него и

който се беше плъзнал под леглото. Когато го хвана, затвори

го крепеше над тоалетната чиния. Рив не можеше да почувства

очи и го приближи към лицето си.

нищо, но беше повече от сигурен, че хранопроводът му беше

- Р и в ?

разранен, защото след няколко минути кашляне и опити да си

- Моля те...

поеме въздух, от устата му започна да пръска кръв.

- Какво? Моля... какво?

- Легни - настоя Трез.

Той отвори очи. Екранът примигваше и той бързо започна да

- Н е , душ...

натиска бутоните. Входящи обаждания... Входящи обаждания...

- Не си във форма.

- Рив, какво става?

- Трябва да я измия от себе си. - Гласът на Рив прокънтя

198

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

199

не само в спалнята, но и в цялата къща. - Мамка му... Не мога

Рив се усмихна леко и си помисли, че това не би било ка­

да я понасям.

нибализъм, защото на генетично ниво Сенките имаха толкова

Това наистина бе момент, който можеше да предизвика стъ­

общо със симпатите, колкото хората с пилетата.

писване. Рив не би помолил за спасителна жилетка, дори да се