Петдесет нюанса сиво

Престорих се, че чета статията, но всъщност гледах спокойните му сиви очи и попивах всеки детайл от снимката, който би могъл да ме насочи към някаква идея защо той бе решил, че не е мъжът за мен. И изведнъж истината ме тресна. Беше очевидно. Той бе прекалено перфектен, бляскав, ние бяхме на светлинни години един от друг, живеехме в различни светове. Видях себе си един Икар, летящ прекалено близо до слънцето, изгарящ под топлината му. Думите му бяха съвсем логични. Той не бе за мен. Това беше имал предвид и само така щях да успея да се примиря с отказа му по-лесно. Можех да го преживея. Това вече можех да разбера. Успях да кажа само:

- Много добре, Кейт. Сядам да уча.

„Няма да говоря повече за него, никога повече... поне засега". Заклех се да спазя решението си, отворих тетрадките и бележките си и започнах да уча.

Чак когато си легнах, позволих на мислите си да се върнат към сутринта. Постоянно мислех за думите му че няма приятелки и не се занимава с такива неща. Ядосах се на себе си, че не бях изкопчила тази информация по-рано, много преди да скоча в ръцете му и да го моля с всяка клетка на тялото си да ме целуне. Той си го каза направо. Не ме искаше, не и за приятелка. Обърнах се настрани. За миг ми мина през ума, че може да се е обрекъл на безбрачие или че се пази за някоя. „Не и за теб!" полузаспалото ми подсъзнание ми изпляска последен шамар, преди да ми разреши да заспя.

Сънувах сиви очи, листенца от кафе върху сметаната и как бягам из някакъв тъмен тунел със зловещо осветление, без да знам дали бягам към или от нещо. Това така и не стана ясно.

Оставих химикалката. Край. Свърши се. Последният ми изпит свърши. Дяволита, доволна, широка усмивка плъзна по лицето ми. За първи път тази седмица се усмихнах. Беше петък и щяхме да празнуваме, ама истински да празнуваме. Мислех дори да се напия. Никога не се бях напивала. Погледнах Кейт. седеше в другия край на залата и все още пишеше с бясна скорост. Оставаха пет минути до края на определеното време. Това с ю. Краят на моите студентски години. Никога повече нямаше да ми се наложи да седна в някоя зала сред притеснени, мълчаливи, напълно изолирани един от друг студенти. Вътрешно ликувах и с грация и лекота правех весели акробатични номера, прехвърлях се презглава с пълното съзнание, че тези грациозни акробатики са възможни единствено и само там във въображението ми. Кейт спря да пише и остави химикалката. Видях доволната й усмивка.

Тръгнахме към апартамента с нейния мерцедес. Не коментирахме изпита. Кейт се притесняваше повече какво ще облече вечерта за бара. Аз трескаво търсех ключовете из чантата си.

- Ана, има пратка за теб! Кейт бе застанала на стълбите пред вратата и държеше пакет, увит в кафява хартия. Странно. Не бях поръчвала нищо от Амазон напоследък. Кейт ми подаде пакета и взе ключовете да отвори вратата. Беше адресирано до госпожица Анастейжа Стийл. Нямаше нито име, нито адрес на изпращача. 11редположих, че е от Рей или мама.

- От нашите е сигурно.

- Отвори го! каза развълнувано Кейт и хукна към кухнята да вземе шампанското с марка „Край на изпитите!"

Отворих колета и в него намерих долната част на кожена кутия, в която бяха сложени три привидно еднакви книги, обвити със странни стари парчета плат. Имаше една чисто бяла картичка, изписана от едната страна с черно мастило с красив отработен почерк:

Защо не ме предупреди за опасността? Защо не ми каза? Дамите знаят от какво да се пазят, защото четат романи, които ги учат на този трик.

Цитатът беше от Tec. Удивително съвпадение. Не можех да повярвам, че допреди малко цели три часа бях писала последното си есе за последния си изпит върху романите на Томас Харди. Може би не беше съвпадение... може би беше съвсем нарочно. Разгледах внимателно книгите: трите тома на „Тес от рода Д'Ърбървил". Отгърнах корицата на първата. В карето в старинен стил бе напечатано:

Лондон, издателство Джак Р. Флауд,Макфлоин и съдружие, 1891

Господи! Първото издание! Струваха цяло състояние!

И тогава разбрах кой ги е пратил. Кейт надничаше над рамото ми. Взе картичката.

- Това е първото издание прошепнах.

- Не е възможно! Очите на Кейт щяха да изскочат от изненада. Грей?

Кимнах.

- Не се сещам за друг.

- Какво означава тази картичка?

- Нямам представа. Мисля, че е предупреждение. Мисля, че той упорито се мъчи да ме отблъсне, да ме предупреди, да ме предпази. Не че ще блъскам някога по вратата му.

- Зная, че не искаш да говориш за него. Но той е здраво хлътнал по теб. Със или без предупреждения.