Сапфиреносиньо

Шарлот и Рафаел първо отишли да ядат сладолед, после на кино и накрая се срещнали с Гидиън в една пицария. Двете с Лесли искахме да научим всичко с най-големи подробности — от заглавието на филма и вида на пицата, до всяка изречена дума. Според Ксемериус двамата изобщо не успели да намерят обща тема за разговор. Докато Рафаел с удоволствие обсъждал разликите между английските и френските момичета и сексуалното им поведение, Шарлот непрекъснато връщала разговора към носителите на Нобелова награда за литература за последните десет години, което довело до това, че на младежа видимо му доскучало и започнал да се заглежда по други момичета. А в киносалона (за голямо изумление на Ксемериус) не направил никакъв опит да опипа Шарлот, дори напротив, след около десет минути бил дълбоко заспал.

Според Лесли, това било най-милото нещо, което от дълго време насам била чувала, и аз напълно се съгласих с нея. След това, естествено, искахме да разберем дали Гидиън, Шарлот и Рафаел бяха разговаряли в пицарията за мен и Ксемериус ни предаде (макар и с неохота) следния възмутителен диалог (който аз, така да се каже, симултанно повторих за Лесли):

Шарлот: Джордано е много разтревожен, че утре Гуендолин ще обърка всичко, което може да бъде сбъркано.

Гидиън: Би ли ми подала зехтина?

Шарлот: За Гуендолин политиката и историята са истинска загадка, заключена със седем ключа, а и имена не може да запомня — всичко влиза през едното й ухо и излиза през другото. Тя не е виновна, просто мозъкът й няма достатъчно голям капацитет. Задръстен е с имената на членовете на момчешки музикални групи и с тези на актьорите в безкрайно дългия списък от захаросани романтични комедии.

Рафаел: Гуендолин е братовчедка ти с гена за пътуване във времето, нали? Видях я вчера в училище. Тя е момичето с дългата черна коса и сините очи, нали?

Шарлот: Да, и с онзи бенка на слепоочието, която прилича на банан.

Гидиън: Прилича на малък полумесец.

Рафаел: А как се казваше приятелката й? Русата с луничките? Лили?

Шарлот: Лесли Хей. Има малко по-голям умствен капацитет от Гуендолин, но е добър пример за това как стопанинът прилича на кучето си. Тя има рунтав голдън ретривър мелез, казва се Берти.

Рафаел: Колко сладко!

Шарлот: Обичаш кучета?

Рафаел: И най-вече голдън ретривър мелезите с лунички.

Шарлот: Разбирам! Е, можеш да опиташ късмета си. Няма да ти е особено трудно. Лесли сменя гаджетата си дори по-бързо от Гуендолин.

Гидиън: Така ли? Колко... ъъъ... гаджета е имала Гуендолин?

Шарлот: О, боже! Уф! Чувствам се някак си неудобно, не искам да говоря лошо за нея, но тя е доста непридирчива, особено когато е пила. В нашия клас вече е изредила всички момчета, а тези от горните класове... Е, по някое време загубих бройката. Предпочитам да не споменавам прякора, който й лепнаха.

Рафаел: Лесната?

Гидиън: Би ли ми подала солта?

Когато Ксемериус стигна до това място от разказа си, веднага скочих с намерението да се втурна долу и да удуша Шарлот, но Лесли ме задържа и каза, че отмъщението е сладко, когато е добре подготвено и обмислено. Не призна аргумента ми, че в момента не съм обхваната от желание за мъст, а от чиста кръвожадност. Освен това добави, че ако Гидиън и Рафаел са дори на четвъртина толкова умни, колкото и красиви, няма да повярват и на дума от казаното от Шарлот.