Тотален контрол

— Преди няколко месеца поиска да му сложат електронна брава, която се отваря с код и специална карта. Беше свързана с алармената система.

— Беше ли необходимо? — попита Сойър. Самият той не смяташе, че е било необходимо предвид на множеството препятствия, през които му се бе наложило да премине, докато влезе в сградата.

— Не мисля. Нашата сграда е една от най-добре охраняваните в бизнеса. — Гембъл изсумтя презрително и Лукас се смути. — Не мога да кажа обаче, че беше нещо необикновено. Доста хора поставиха подобни брави на вратите си.

— Вероятно сте забелязали, мистър Сойър — обади се Куентин Роу, — че всички в „Трайтън“ просто са вманиачени на тема сигурност. Непрекъснато им се набива в главите, че за да се опазят фирмените тайни, трябва да мислят като параноици. Франк идва всяко тримесечие и изнася лекции на тази тема. Ако някой от служителите по някакъв повод се усъмни, че има изтичане на информация, може да отиде направо при Лукас или при Франк. Ние знаем за блестящата кариера на Франк във ФБР и никой не би се поколебал да потърси съдействието му. Истина е, че това се е случвало в миналото и по този начин са били ликвидирани още в зачатък сериозни потенциални проблеми.

Сойър се обърна към Харди, а Харди кимна в знак на съгласие.

— Но след като Арчър е изчезнал, не сте успели да влезете в кабинета му веднага. Би трябвало да имате някаква система на достъп в случай, че някой служител се разболее, умре или напусне.

— Има система — заяви Лукас.

— Джейсън явно я е заобиколил — каза Куентин Роу с възхищение.

— Как?

Роу погледна Лукас и въздъхна.

— Всички служители са длъжни да дадат кода на шефа на охраната — обясни Роу. — На Ричард. Освен това охраната разполага със специални карти, които осигуряват достъп до всички места в сградата.

— Арчър съобщил ли е кода си?

— Да, но после е препрограмирал бравата и го е сменил.

— И не сте разбрали за промяната по-рано? — Сойър погледна Лукас учудено.

— Нямаше причина да ни хрумне, че е променил кода — каза Роу. — През нормалното работно време вратата на кабинета му обикновено беше отворена. Никой освен Джейсън нямаше причина да влиза в кабинета след работно време.

— Добре. Как според вас Джейсън се е добрал до информацията, която смятате, че е продал на „Ар Ти Джи“? Имал ли е официален достъп до нея?

— До известна част. — Куентин Роу помръдна смутено и прокара ръка по конската си опашка. — Джейсън работеше в екипа, който се занимаваше със сделката. Все пак нямаше достъп до самите преговори. С тях бяхме в течение само Нейтън, аз и трима други висши мениджъри от компанията. Разбира се, и хората от юридическата фирма.

— Къде се съхраняваше тази информация? В сейф? В шкаф? — попита Сойър.

Роу и Лукас се усмихнаха.

— В нашата фирма почти не използваме хартия. Всички важни документи са в компютърни файлове.

— И тези файлове са защитени по някакъв начин? С парола?

— Доста повече от парола — каза Лукас снизходително.

— Но Арчър, изглежда, се е добрал до тях — сряза го Сойър.

Лукас се смръщи, сякаш някой бе натикал в устата му лимон.

Слязоха в малката претъпкана стаичка. Ричард Лукас се захвана да мести кутиите, подредени до стената, а Роу, Харди и Сойър чакаха. Нейтън Гембъл бе отказал да ги придружи. След малко кутиите бяха преместени и на стената се показа гнездо за кабел. Куентин Роу отиде до компютъра и вдигна кабелите.

— Джейсън е проникнал във вътрешната ни мрежа от този компютър.

— А защо не от компютъра в кабинета си? — попита Сойър.

Роу започна да клати глава още преди Сойър да довърши въпроса си.

— Когато се регистрира в мрежата — обясни Лукас, — трябва да мине през няколко процедури за сигурност. Те не само регистрират потребителя, но и потвърждават самоличността му. На всяко работно място е монтиран ирисов скенер, който заснема ирисите на потребителя и ги сравнява с тези от архива. Освен това периодично ги проверява, за да не може на работното място да седне друг човек. Ако това стане, системата се изключва автоматично.

Роу погледна Сойър и каза:

— Важното е, че ако Джейсън беше отворил файловете от собственото си работно място, щяхме да разберем, че го е правил.

— Как? — попита Сойър.

— Системата ни следи кой и кога осъществява достъп до информацията и записва данните. Ако е използвал това работно място — Роу посочи стария компютър, — а то не е регистрирано в мрежата и няма номер при администратора, рискът отпада. Може да се каже, че този компютър е фантом. Предполагам, че от компютъра в кабинета си е открил къде се намират интересуващите го файлове, без да ги отваря. Имал е предостатъчно време. Така не му се е наложило да се задържи тук дълго, защото бихме могли да го хванем.

Сойър поклати глава.

— Един момент. След като Арчър не е използвал собствения си компютър, защото бихте разбрали какво е направил, а е използвал този, за да не разберете, откъде сте сигурни, че тъкмо той е изтеглил информацията?

Харди посочи клавиатурата.

— Старият надежден метод. Свалихме отпечатъците и всички до един са на Джейсън.

Сойър най-накрая зададе и най-логичния въпрос: