Тотален контрол

— Добре, но откъде знаете, че този компютър изобщо е използван за достъп до каквато и да било информация?

Лукас седна на един стол.

— Установихме, че от известно време някой осъществява непозволен достъп до данните. От този компютър може да се влезе в системата, без да се разбере кой го прави, но все пак остава запис, който показва кои файлове са били ползвани. Джейсън би могъл да проникне в административните файлове и да изтрие всички следи от намесата си. Не е никак просто, но той би могъл да го направи и вероятно го е правил. Поне в началото. После е станал небрежен. В края на краищата разбрахме, че имаме непозволен достъп и следата ни доведе до това място.

Харди скръсти ръце на гърдите си.

— Има някаква ирония във всичко това — каза той. — За охрана на информацията се влагат огромни средства. Това са свръхмодерни устройства за защита на самите компютри, после имаме стоманени врати, електронни брави, камери, охранители, какво ли не… В „Трайтън“ всичко това го има. В същото време обаче кабелите, които свързват мрежата, са съвършено достъпни. — Поклати глава и погледна Лукас. — Предупредих те за тази опасност.

— Направил го е вътрешен човек, който познава системата — отвърна Лукас веднага. — Иначе не би могъл да проникне в нея. Да не забравяме и факта, че този човек уби цял самолет хора.

След десетина минути отново се върнаха в кабинета на Гембъл. Той не им обърна внимание.

Сойър седна и попита:

— Нещо друго около „Ар Ти Джи“?

Гембъл изведнъж се ядоса.

— Това, че се опитаха да ме измамят, няма да им се размине!

— Все още не е доказано, че Джейсън Арчър е работил за „Ар Ти Джи“ — възрази Сойър спокойно.

Гембъл погледна драматично към тавана.

— Така ли? Добре тогава, ти продължавай да се ровиш в жалките си глупости, за да запазиш жалката си работа. Аз сам ще се погрижа за сериозния проблем.

Сойър затвори бележника си и се изправи. Харди също стана и понечи да го задържи, но той му хвърли смразяващ поглед.

— Десет минути, Сойър. Тъй като няма какво повече да ми кажеш или да научиш, ще се кача на самолета малко по-рано.

Гембъл тръгна към вратата, но когато мина покрай Сойър, той го сграбчи за ръката и го измъкна навън, в приемната на секретарката.

— Извинете ни за момент — обърна се към нея той. Тя се поколеба.

— Казах да излезете! — изкрещя Сойър с глас на сержант, който обучава новобранци. Тя скочи на крака и избяга.

— А сега нека изясним едно-две неща, Гембъл. Първо, не съм длъжен да давам отчет на теб или когото и да било друг в тази фирма. Второ, след като има съмнения, че един от хората ти може да е свалил граждански самолет, ще ти задавам толкова въпроси, колкото сметна за необходимо, без изобщо да се съобразявам с графика за пътуванията ти. Ако още веднъж ми кажеш колко минути ми остават, ще откъсна шибания часовник от ръката ти и ще го натикам в гърлото ти. Не съм от прислугата ти и не си позволявай да ми държиш такъв тон, ясно ли е? Аз съм специален агент на ФБР, при това от добрите. По мен са стреляли, ръгали са ме с нож, ритали са ме и са ме хапали смахнати откаченяци, в сравнение с които ти си добродушно котенце. Ако си мислиш, че като се правиш на много велик, ще ме накараш да се напикая от страх, просто си губиш времето. Моето също. А сега се върни и си седни на шибания задник!

Два часа по-късно Сойър приключи с разпитите на Гембъл и хората му, огледа кабинета на Джейсън Арчър, запечата го и повика следствен екип, за да изследва мястото до последната прашинка. Разгледа и компютъра, но просто нямаше как да разбере, че нещо липсва. От микрофона беше останал само малък посребрен куплунг.

Тръгна към асансьора с Харди.

— Нали си даваш сметка, че няма доказателства за евентуално участие на Арчър в свалянето на самолета?

Харди кимна.

— Казах, че е възможно Арчър да е използвал Либерман, за да прикрие следите си, само че и за това няма доказателства. Ако няма връзка, излиза, че той е извадил страхотен късмет, след като не се е качил на самолета.

— А това означава, че катастрофата е дело на някой друг.

Сойър вдигна ръка, за да натисне бутона на асансьора, но Харди го спря.

— Лий, ако искаш да чуеш скромното ми мнение, най-големият ти проблем не е да докажеш, че Арчър е отговорен за самолетната катастрофа.

— А кой е най-големият ми проблем, Франк?

— Да го откриеш — отговори Харди и се отдалечи.

— Мистър Сойър? Може ли за минутка?

Сойър се обърна и видя Куентин Роу.

— С какво мога да ви бъда полезен, мистър Роу?

— Няма нужда от официалности. Наричайте ме Куентин. — Роу замълча и се огледа. — Искате ли да направим кратка обиколка на едно от производствените ни звена?

Сойър разбра.

— Добре. Естествено.

33.