Тотален контрол

Петнайсететажната сграда на „Трайтън“ беше прилепена до плоска триетажна конструкция, построена на площ от пет акра. Сойър зашипа на ревера си табелата за посетители, която му връчиха на входа, и последва Роу през няколкото задължителни проверки на охраната. Явно Роу се ползваше с уважение и го харесваха, защото хората го поздравяваха сърдечно. Зад стъклена стена видяха хора с бели облекла и хирургически маски на лицата, които работеха в голяма зала.

— Прилича повече на операционна, отколкото на завод — отбеляза Сойър.

Роу се усмихна.

— Всъщност това помещение е много по-чисто от която и да било операционна.

Удивлението на агента от ФБР го забавляваше.

— Тук се тества ново поколение компютърни чипове. Всичко трябва да е абсолютно стерилно, да няма нито една прашинка. След като заработят, чиповете ще могат да изпълняват около два трилиона инструкции в секунда.

Сойър го изгледа с увиснала челюст.

— И защо е нужна такава огромна скорост?

— Оказва се, че е нужна. Много инженерни приложения, програми за конструиране на автомобили, самолети, кораби, космически совалки, сгради и какво ли още не ще заработят по-ефективно. Същото важи и за финансовите пазари, корпоративните операции. В една фирма като „Трайтън“ например има милиони складови позиции, хиляди служители, огромна отчетност. Цялата тази информация трябва да се обработва и да е достъпна. Ние всъщност помагаме на хората да работят по-ефективно и по-лесно. Ето там — Роу посочи в дъното на залата — се разработва нов твърд диск, който ще бъде далеч по-добър от всички съществуващи, когато излезе на пазара догодина. Но след още една година и той ще е остарял. С каква система каза, че работиш?

Сойър мушна ръце в джобовете си.

— Може и да не си чувал… „Смит Корона“.

Роу зяпна от учудване.

— Шегуваш се.

— Нищо подобно. Само й сменяш мастилената лентичка и пише като фурия.

Роу поклати глава.

— Едно приятелско предупреждение… Човек, който не умее да работи с компютър, в съвсем близко бъдеще няма да може да функционира в обществото. Е, не бива да се плашиш. Днешните системи са направени така, че не глупак, ами и пълен идиот да може да работи с тях.

Сойър въздъхна.

— Все по-бързи компютри, Интернет, каквото и да е това, факсове, мобилни телефони, мрежи, пейджъри… Няма ли да свърши всичко това?

— Надявам се да не свърши, защото съм в този бизнес.

— Понякога промените настъпват твърде бързо.

Роу се усмихна добродушно.

— Промените, които наблюдаваме днес, ще бледнеят в сравнение с постиженията след пет години. Намираме се на прага на технологична революция, която изглеждаше немислима преди десет години. Интернет съвсем скоро ще ни се струва отегчителен и странен. „Трайтън Глоубъл“ ще изиграе значителна роля в тази промяна. Ако нещата се развият както желаем, ще сме водещата компания в световен мащаб. Образованието, медицината, работното място, пътуванията, развлеченията, храненето… всичко, което хората използват или произвеждат, ще се промени. Мизерията, предразсъдъците, престъпността, болестите просто ще рухнат под тежестта на информацията, на новите открития. Невежеството чисто и просто ще изчезне. Познанието на хиляди библиотеки, родено от най-добрите умове на човечеството, ще бъде абсолютно достъпно за всеки. В крайна сметка компютрите по света, такива, каквито ги познаваме днес, ще се свържат в една огромна интерактивна глобална мрежа с неизчерпаем потенциал. — Роу се вгледа в Сойър през очилата и добави: — Цялото познание на света, решението на всеки проблем ще са достъпни само с едно натискане на клавиш.

— И един-единствен човек ще може да получи всичко това чрез компютъра? — попита Сойър скептично.

— Не е ли вълнуващо като идея?

— Напротив, плаши ме.

— Защо? — изгледа го учудено Роу.

— Може би след двайсет и пет години във ФБР съм станал циник. Ти ми казваш, че един човек ще може да получи цялата тази информация. Знаеш ли какво е първото, което ми идва наум?

— Не. Какво?

— Какво би станало, ако този човек е от лошите? — Роу не реагира. — С едно натискане на клавиш ще може да ликвидира цялото познание на човечеството? Да унищожи всичко? Или да го обърка? Какво ще стане тогава?

Роу се усмихна.

— Ползата от новите технологии далеч надхвърля потенциалните опасности. Може и да не си съгласен с мен, но бъдещето ще покаже, че съм прав.

Сойър се почеса по тила.

— Твърде млад си, за да помниш, но през петдесетте на никой и през ум не му минаваше, че наркотиците ще се превърнат в такъв страшен проблем. Иди, че разбери.

Двамата продължиха обиколката си.

— Имаме пет такива завода в страната — каза Роу.

— Сигурно са ужасно скъпи.

— Може да се каже. Харчим повече от десет милиарда долара годишно за научна и развойна дейност.

Сойър подсвирна.

— Споменаваш цифри, които дори не мога да си представя. Разбира се, аз съм закоравял бюрократ, който си чопли носа и яде обществените пари.

Роу се усмихна.

— Нейтън Гембъл обича да издевателства над хората. С теб обаче си намери майстора. Не ти ръкоплясках поради очевидни причини, но сериозно си мислех да го направя.