Тотален контрол

Кървавите петна по масичката, огледалото и стола показваха, че Райкър е бил застрелян отзад, докато е седял там. Убиецът го бе завлякъл в ъгъла на стаята и бе изпразнил пълнителя в тялото му от около метър разстояние. Защо? Сойър не беше в състояние да отговори на този въпрос. Мислите му се насочиха другаде.

Въпреки многобройните разпити и проверки по възможни следи за дейността на Райкър през последните осемнайсет месеца не бе открито нищо. Никакви адреси, никакви приятели, никаква работа, никакви кредитни карти и платени сметки, нямаше абсолютно нищо. Комуникационният център ежедневно обработваше тонове информация около самолетната катастрофа, но специалистите не успяваха да се доберат до нищо безспорно. Знаеха какво и как е станало, бяха открили трупа на безумеца, който го бе извършил, но нямаше начин да стигнат по-далеч от това.

Сойър свали крака от масата и запрелиства друг доклад. Освен всичко останало Райкър се бе подложил на множество пластични операции. Физиономията от снимките, правени при последния му арест, нямаше нищо общо с физиономията на открития труп.

Сойър се намръщи. Предположението му за псевдонима Синклер също се бе оказало вярно. Райкър не бе заел мястото на друг човек. Синклер бе скроен от съвсем нов плат и компютърни архиви. В резултат той бе нает като жив, реален човек с чудесни препоръки от почтена компания, която зареждаше с гориво самолетите на няколко големи авиокомпании на летище Дълес. Но тази компания бе допуснала няколко грешки. Не беше проверила телефонните номера на предишните му работодатели, а само бе позвънила на тези, които бе дал той. Това бяха малки фирми в щатите Вашингтон, Калифорния и една в Аляска. Нито една от тях не съществуваше. При проверката се бе оказало, че телефонните постове са закрити. Предишните адреси на Синклер също се бяха оказали фалшиви. Все пак номерът на социалната му осигуровка се бе оказал валиден.

Отпечатъците от пръстите му също бяха проверени. Райкър бе прекарал известно време в затвора и се предполагаше, че отпечатъците му трябва да се пазят в архива на полицията във Вирджиния. Там обаче ги нямаше. Това можеше да означава само едно — че администрирането на социалните осигуровки и данните на полицията във Вирджиния са компрометирани, което бе равносилно на унищожаване на цялата система. Сега никой не би могъл да бъде сигурен в данните. Без стопроцентова гаранция те бяха безполезни. А след като някой бе успял да направи това във Вирджиния, значи би могъл да го направи и навсякъде другаде. Сойър захвърли ядосано докладите, наля си чай и заснова из стаята.

Джейсън Арчър беше много по-напред от тях. Можеше да има само едно обяснение за пътуването на Сидни Арчър до Ню Орлиънс. Всъщност би могла да замине за всеки друг град. Целта явно е била да напусне дома си. Агентите на ФБР я бяха последвали. Къщата й бе останала без наблюдение. Съседите го бяха осведомили, че родителите на Сидни заедно с дъщеря й са заминали малко след нея.

Сойър сви юмруци. Бяха ги отклонили. Той се бе хванал на въдицата като някой новак. Не можеше да го докаже безспорно, но бе сигурен, че през това време някой е влизал в къщата и вероятно е взел нещо оттам. И цялата тази сложна операция означаваше, че това нещо е било много важно. Беше позволил да го измъкнат под носа му.

Денят не бе започнал добре и имаше всички изгледи да продължи още по-зле. Не беше свикнал да му погаждат номера на всяка крачка. Беше говорил с Франк Харди за резултатите досега. Харди се бе заинтригувал от тайното посещение на Брофи в стаята на Сидни Арчър и се бе заел да проучи миналото на Пол Брофи и Филип Голдман.

Сойър отвори вестника и прочете заглавието. Тъй като Джейсън Арчър определено беше един ход по-напред от ФБР, единодушно беше решено предполагаемите му престъпления — кражба на поверителна фирмена информация и банкова измама — да бъдат разгласени. В материалите не се споменаваше, че може би е пряко отговорен за самолетната катастрофа, но не се премълчаваше фактът, че е бил в списъка на пътниците, а не е бил на борда. Всички щяха да разберат колко гнила е цялата работа. Последните действия на Сидни Арчър също не бяха спестени.

Сойър погледна часовника си. Трябваше да посети Сидни Арчър още веднъж. Въпреки съчувствието си към тази жена нямаше да си тръгне, преди да я накара да проговори.

Хенри Уортън стоеше пред прозореца и мрачно гледаше облачното небе навън. На бюрото зад гърба му беше захвърлен сутрешният вестник, така че да не се вижда неприятното заглавие. Филип Голдман седеше на стола от другата страна на бюрото. Беше забил поглед в тила му.

— Хенри, не виждам друг изход. — Голдман замълча и на иначе непроницаемото му лице за миг се изписа задоволство. — Разбрах, че Нейтън Гембъл е много ядосан. Има право. Говори се дори, че може да се откаже от услугите ни.

Уортън направи кисела физиономия. Обърна се към Голдман и заби поглед в пода. Очевидно беше готов да се огъне. Голдман реши да се възползва от ситуацията.