Тотален контрол

— За доброто на фирмата е, Хенри. За много хора ще е болезнено. Включвам и себе си в тази група, защото оценявам професионалните й качества, независимо че с нея в миналото сме имали сериозни различия. — Този път успя да скрие усмивката си. — Тук обаче става дума за бъдещето на фирмата, за бъдещето на всички нейни служители. Не можем да го пожертваме заради един човек. — Голдман се облегна, сложи ръце в скута си и въздъхна примирено. — Хенри, мога аз да се погрижа за това, ако предпочиташ. Знам колко близки са отношенията ви.

Уортън най-накрая вдигна очи. Кимна едва забележимо, но категорично. Голдман излезе.

Телефонът иззвъня, когато Сидни излезе, за да вземе вестника от алеята. Втурна се обратно в къщата. Беше почти сигурна, че не се обажда Джейсън, но все пак… Захвърли вестника върху другите вестници и списания, които още не беше чела.

В слушалката прогърмя гласът на баща й. Чела ли е пресата? Какво, по дяволите, си позволяват да пишат? Какви са тези обвинения? Заяви, че смята да ги съди. Всички, свързани с тази история, включително „Трайтън“ и ФБР. Докато го успокояваше, Сидни успя да разгърне вестника. Видя заглавието и дъхът й секна, сякаш някой я бе ударил в гърдите. Рухна на стола в полутъмната кухня и прочете уводната статия, която обвиняваше мъжа й в кражба на ценна фирмена информация и милиони долари от работодателя си. Като капак на всичко имаше ясен намек, че Джейсън е свързан със свалянето на самолета, за да убеди властите, че е загинал. Сега, както твърдеше ФБР, било установено, че е жив и се укрива.

Когато към средата на страницата прочете собственото си име, Сидни Арчър почувства спазъм в стомаха. Малко след възпоменателната служба за мъжа й заминала за Ню Орлиънс, пишеше вестникът, което едва ли е било случайно. Всеки, включително и самата Сидни Арчър, би признал, че мотивите за подобно пътуване не може да не са съмнителни. Целият им живот, безкрайно честен и почтен, бе безвъзвратно ликвидиран. В отчаянието си тя затвори телефона на баща си. Отиде в банята и наплиска лицето и шията си със студена вода.

Успя да се добере до масата в кухнята и захлипа. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Изведнъж я обзе гняв. Изтича в спалнята, облече се набързо и след малко отвори вратата на джипа.

— По дяволите!

Пощенските пликове се разпиляха в краката й и тя машинално се наведе, за да ги вдигне. Напипа пакета, адресиран до Джейсън Арчър. Позна почерка на мъжа си и коленете й омекнаха. Напипа тънкия предмет вътре. Погледна клеймото. Беше изпратен от Сиатъл, в деня, когато Джейсън бе тръгнал за летището. Сидни потрепери. В кабинета си мъжът й имаше много такива пликове. Бяха специално направени за изпращане на компютърни дискети по пощата.

Сега нямаше време да мисли за всичко това. Хвърли пликовете в джипа, качи се и подкара.

След около половин час Сидни Арчър влезе в кабинета на Нейтън Гембъл, придружена от Ричард Лукас. Зад тях крачеше Куентин Роу. Беше стъписан. Сидни отиде до бюрото на Гембъл и хвърли вестника.

— Надявам се да имаш добри адвокати, защото ще те съдя за клевета. — Гневът й накара Лукас да се спусне бързо към нея, но Гембъл го спря с жест. Шефът на „Трайтън“ вдигна гнусливо вестника и я погледна.

— Не съм го писал аз.

— Така ли?

Гембъл изгаси цигарата си и стана.

— Извинявай, но защо си мисля, че аз съм човекът, който трябва да е ядосан?

— Мъжът ми взривява самолети, продава поверителна информация, обира банки… всичко това са куп лъжи и ти много добре го знаеш!

Гембъл заобиколи бюрото и застана пред нея.

— Ще ти кажа какво знам аз, Сидни. Липсва ми огромна сума пари. Това е факт. Мъжът ти е дал на „Ар Ти Джи“ всичко, което им е необходимо, за да закопаят фирмата ми. Това също е факт. Какво очакваш от мен, да ти дам медал?

— Не е вярно!

— Така ли? — Гембъл завъртя един стол към нея и нареди: — Седни.

След това отвори едно чекмедже на бюрото си и извади видеокасета. Хвърли я на Лукас и натисна някакво копче. Част от стената се премести и откри голям телевизор и видеомагнетофон. Лукас отиде дотам, за да мушне касетата, а Сидни се отпусна на стола. Вдигна очи към Куентин Роу, който стоеше неподвижно в ъгъла и я гледаше.

Когато видя мъжа си, сърцето й едва не спря. След онзи кошмарен ден бе чувала само гласа му и имаше чувството, че си е отишъл завинаги. Най-напред видя познатите му плавни движения, после лицето му и изохка. Никога не беше виждала Джейсън толкова разтревожен, толкова напрегнат. Предаването на куфарчето, ревът на самолета, документите — всичко оставаше назад. Очите й бяха приковани в Джейсън. Видя датата и часа на записа и осъзна какво означават те. Когато записът свърши, всички погледи бяха приковани в нея.

— Размяната е направена в един склад на „Ар Ти Джи“ в Сиатъл дълго след като самолетът се е разбил. — Гембъл застана зад нея. — А сега, ако все още искаш да ме съдиш за клевета, моля. Разбира се, ако изпуснем „Сайбърком“, може и да не получиш никакви пари — добави той мрачно.

Сидни стана. Гембъл взе вестника и й го подхвърли.

— Вземи си го.