В служба на злото

Загледа се в телевизора, за да си почине и с подсъзнателната надежда да разхлаби стегнатия възел в гърдите си. Принцовете Уилям и Хари вървяха един до друг по пътеката в абатството. Докато Робин гледаше, вратата на дневната се отвори и влезе Матю с чаша чай. Не беше предложил да направи и на нея. Седна в кресло, без да казва нищо, и се загледа в екрана на телевизора.

Робин се върна към работата си, като осъзнаваше остро присъствието на Матю до нея. Беше нещо ново за него да седи там, без да казва нищо. Приемаше статута й на отделност, не я прекъсна дори с предложение за чай и това също беше непознато досега. Както и факта, че не взе дистанционното да смени канала.

Камерите се върнаха пред хотел „Гоъринг“, където бдяха да уловят за пръв път Кейт Мидълтън в сватбената й рокля. Робин хвърляше погледи крадешком над лаптопа си, където преглеждаше едва разбираеми коментари за бардак близо до Къмършъл Роуд.

Изблик на ентусиазъм от дикторите и радостни възгласи я накараха да вдигне очи точно навреме, за да види как Кейт Мидълтън се качваше в лимузина. Дълги дантелени ръкави като онези, които тя бе свалила от своята булчинска рокля...

Лимузината бавно се отдалечи. Кейт Мидълтън едва се виждаше, седнала до баща си в колата. Значи, беше решила да е с пусната коса. И Робин бе имала такива планове за своята. Матю я харесваше така. Не че вече имаше значение...

По целия Пал Мал имаше ликуващи тълпи и национални флагове, докъдето поглед стигаше.

Когато Матю се обърна към нея, Робин се престори, че е погълната от лаптопа си.

– Искаш ли чай?

– Не – отвърна. – Благодаря – добави неохотно, като осъзна колко агресивно прозвуча.

До нея мобилният й телефон бипна. Матю се цупеше, когато това се случваше в почивен ден, защото очакваше да е Страйк и много често се оказваше прав. Днес просто се извърна и отново насочи поглед към телевизора.

Робин взе телефона и прочете току-що получилото се съобщение:

Откъде да знам, че не сте от медиите?

Това бе следата, по която бе тръгнала без знанието на Страйк и вече имаше готов отговор. Докато множеството приветстваше бавно движещата се лимузина, тя написа:

Ако медиите знаеха за вас, вече щяха да са пред къщата ви. Казах ви да ме проверите онлайн. Има моя снимка как влизам в съда да свидетелствам по делото за убийство на Оуен Куин. Открихте ли я?

Остави телефона, а сърцето й ускори ритъма си.

Кейт Мидълтън слизаше от лимузината пред Уестминстърското абатство. Талията й беше миниатюрна в дантелената рок­ля. Изглеждаше толкова щастлива... истински щастлива... Сърцето на Робин заблъска в гърдите, като гледаше как красивата жена с тиара върви към входа на абатството.

Отново прозвуча сигнал за съобщение на мобилния й.

Да, видях снимката. И какво?

Матю изсумтя в чашата си с чай. Робин го пренебрегна. Вероятно си мислеше, че си пишат със Страйк, обикновено той беше поводът за гримаси и нервни звуци. Тя прехвърли телефона си на режим камера, задържа го пред лицето си и се снима.

Светкавицата стресна Матю и той се обърна. Плачеше.

Пръстите на Робин трепереха, когато изпрати снимката си. След това, тъй като не желаеше да погледне към бившия си годеник, отново насочи очи към телевизора.

Кейт Мидълтън и баща й вървяха бавно по застланата с килим пътека, разделяща морето от гости с шапки. Пред очите й се разиграваше кулминацията на милиони приказки: обикновената поданица отиваше при своя принц, красотата се съединяваше с най-висшето благородничество...

Против волята си Робин си припомни вечерта, когато Матю й направи предложение под статуята на Ерос на Пикадили Съркъс. По стъпалата бяха насядали скитници и се изхилиха, когато той падна на колене. Тя беше напълно неподговена за такава неочаквана сцена на мърлявите стъпала – Матю, рискуващ най-хубавия си костюм върху мокрия мръсен камък, алкохолни изпарения, носещи се към тях и надделяващи над миризмата на отработени газове, синята кадифена кутийка, а после проблясващият сапфир, по-малък и блед от този на Кейт Мидълтън. По-късно Матю й каза, че го избрал, защото отивал на очите й. Един от скитниците се изправи и по пиянски аплодира, когато тя каза да. Спомняше си лицето на Матю, по което играеха отблясъци от неоновите светлини на Пикадили.

Девет години споделен живот, бяха израснали заедно, бяха имали караници, сдобрявания, любов. Девет години се бяха държали здраво един за друг и преживяха травма, която би трябвало да ги раздели.

Спомняше си деня след предложението, когато беше изпратена от агенцията за временна заетост при Страйк. Изглеждаше много по-отдавна, отколкото беше в действителност. Тя се чувстваше различен човек... поне се бе чувствала като различен човек, докато Страйк не й заръча да си стои у дома и да преписва телефонни номера, като избегна отговора кога ще се върне на работа като негов партньор.

– И те се бяха разделили.

– Какво? – попита Робин.

– Те също... – Гласът на Матю пресекна. Кимна с глава към екрана. Принц Уилям се беше обърнал да погледне избраницата си. – Бяха се разделили за известно време.

– Да, знам – каза Робин.