12 те вятъра

Мирза посочи морето от проблясващи светлини и шумна електронна заблуда.

- Не, сър. Статистическият анализ показва, че сме точно в обичайния ни...

Айрънуд го потупа по хилавото рамо.

- Не ми обръщай внимание, синко. Страхотно се справяш.

- Благодаря, сър - облекчено отвърна Мирза. - Апартаментът ви е готов.

- Знам, обаче първо отивам в Червения салон. Кажи на Младши, когато пристигне.

Мениджърът запремигва и двете главни асистентки плахо се спогледаха.

- И синът ви ли е тук?

- Следи как ще паркират рейса. — Лимузините бяха прекалено малки за вкуса на Айрънуд, затова офисът му се намираше в цял автопарк автобуси. ,.Като рок звезда на турне", пишеше в една неотдавнашна статия на „Уолстрийт Джърнъл". — Съобщи му къде съм. И му кажи, че съм наредил да се яви там моментално. Без странични забежки.

- Както желаете, господин Айрънуд. Милиардерът се отдалечи, без да обръща внимание на шумните групи мечтатели, които го обогатяваха със залаганията си, осъществявайки собствената му мечта. „Някой ден..."

Официално Червеният салон беше най-малката от шестте главни зали за залагания в „Атлантик Сити Инкаунтърс". В него се влизаше от коридор, който само обикаляше около няколко скъпи магазина и затова изглеждаше като допълнително добавен в иначе прецизно проектирания комплекс. В резултат Комисията за контрол на казината в Ню Джърси прие без излишни въпроси твърдението, че Червеният салон не се използва като постоянна зала за залагания, а като „експериментален център", както го определи ръководният екип на Айрънуд. Място, където се изпитват нови игри и технологии. Естествено това изискваше същата система за сигурност като на самото счетоводство на казиното.

Ето защо Червеният салон не се охраняваше с електронни системи, биометрични скенери за длан и ретина или клавиатури за въвеждане на кодове. Пред вратата стояха на пост трима охранители, които допускаха вътре само познати лица. Понякога най-простите предпазни мерки бяха най-строгите в света на сигурността.

Когато наближи Червения салон, Айрънуд с одобрение забеляза трима почти еднакви бивши морски пехотинци - мускулести, със зорки очи. Не се и опитваха да крият оръжията, които издуваха униформените им блейзери.

Двама от охранителите насочиха ключовете си към монтирани на стената табла, разположени на достатъчно разстояние едно от друго, така че сам човек да не може да ги достигне едновременно. Третият отвори тежката врата, чиято укрепена с кевлар керамична вътрешност - непробиваема за куршуми и дори за бомби - беше дискретно скрита под светъл дъбов фурнир.

Милиардерът им кимна на влизане.

- Благодаря ви, господа. - Уважението се печелеше и тези мъже бяха спечелили неговото.

Високият таван на Червения салон представляваше замръзнало море от обли огледални панели, осеяни с мощни лампи. Съзнателно постигнатият визуален хаос целеше да скрие дистанционно управляемите камери, които можеха постоянно и незабележимо да се въртят от маса към маса в търсене на измамници - ако някога отново започнеха да използват залата по първоначалното ѝ предназначение.

В момента там имаше всичко, което се очакваше от експериментален център за нови технологии в областта на хазарта. Към главния вход бяха обърнати видеоротативки, традиционно разположени в кръг, чиито капаци бяха отворени и разкриваха електронните им вътрешности, докато на екраните продължаваха да проблясват примамливи образи.

Останалата част от видимото пространство беше заета от компютърна техника, също в действие. До безличната бежова задна стена имаше голяма маса, отрупана с папки, празни чаши от кафе, кутии от безалкохолни и опаковки от сладкишчета.

В хладната зала се чуваше бръмчене на мощен кли-матик и едва доловимият разговор на техниците.

Представителите на Комисията за контрол на казината в Ню Джърси винаги бяха добре дошли, ако пожелаеха да направят проверка за незаконно частно залагане в големи размери и в неразрешени игри. Червеният салон изглеждаше точно такъв, какъвто очакваха всички.

Само че не беше. Заради онова, което се криеше зад безличната бежова странична стена и цилиндричната светлоизолираща врата, поставена не за да спира светлината, а да поддържа температурата от другата страна.

Осемте техници също не бяха такива, каквито изглеждаха. Неофициално всеки от тях печелеше пет пъти повече от Осман Мирза, който, като управител на „Атлантик Сити Инкаунтърс", беше най-високоплатеният служител в комплекса. Поне според официалното счетоводство.

- Здрасти, шефе. - Кийша Харъл, която оглавяваше екипа в Червения салон, носеше синя тениска с голямо британско знаме над думата ГЪРЦИЯ. Айрънуд го досмеша, тъй като картирането се нареждаше сред основните ѝ компетенции. Едва двайсет и осем годишна, Кийша вече спокойно можеше да излезе в пенсия, благодарение на седемцифрената премия, която ѝ беше платил, за да отхвърли последното предложение на Гугъл.