Àä

— Вратите на Рая ли? По дяволите, прилича на кучешката ми ограда у дома! — След което си тръгна, преди някой да успее да ѝ обясни заблуждението ѝ.

Сиена протегна ръце, хвана се за оградата и небрежно погледна през решетките към катинара от другата страна.

— Виж — прошепна и се обърна ококорена към Лангдън. — Катинарът е отключен.

Лангдън погледна през решетките и видя, че Сиена е права. Катинарът беше нагласен така, че да създава впечатление за заключен, но при по-внимателен оглед се виждаше, че не е.

„Вратите са отворени за теб, но трябва да побързаш“.

Вдигна очи към Вратите На Рая зад оградата. Ако Игнацио наистина беше махнал резето, огромните врати на баптистерия можеха просто да се отворят. Предизвикателството обаче беше как Да влязат, без да привлекат вниманието на целия площад, в това число на полицията и на охраната на Дуомо.

— Гледайте! — изведнъж изпищя някаква жена наблизо. — Той Ще скочи! — Гласът ѝ бе изпълнен с ужас. — Горе на камбанарията!

Лангдън се обърна и видя, че крещящата жена е… Сиена. Беше На пет метра от него, сочеше към камбанарията на Джото и крещеше:

— Там горе! Ще скочи!

Погледите на всички се насочиха към покрива на камбанария, та. Хората започнаха да сочат, да присвиват очи и да говорят високо.

— Някой ще скача ли?!

— Къде?!

— Не го виждам!

— Ей там, отляво?!

Нужни бяха само няколко секунди хората на площада да доловят паниката и също да се загледат нагоре към камбанарията. Със скоростта на пожар, унищожаващ сеното на окосена поляна, страхът обхвана цялата пиаца. Всички проточваха вратове, гледаха нагоре и сочеха.

„Вирусен маркетинг“ — помисли Лангдън. Даваше си сметка, че има на разположение само секунди. Незабавно хвана железните решетки и отвори портата. В същия миг Сиена се озова до него и двамата се промъкнаха в тясното пространство от другата страна. Затвориха портата и се забързаха към високите четири и половина метра врати. С надеждата, че е разбрал Игнацио правилно, Лангдън натисна с рамо.

Отначало не се случи нищо, но после тежката врата се раздвижи мъчително бавно. „Вратите са отворени!“ Вратите на Рая се открехнаха трийсетина сантиметра. Без да губи време, Сиена се шмугна вътре. Лангдън я последва, като се провря странично през тесния отвор. Озоваха се в сумрака на баптистерия.

Обърнаха се и забутаха вратата в обратната посока. Тя се затвори с категорично бум. Шумът и хаосът отвън моментално изчезнаха и остана единствено тишина.