Àä

— Оказва се — продължи Сински, — че Сиена също го е издирвала. Разбрала по някакъв начин, че сме във Флоренция, и е следила дейността ни с мисълта, че може би ще го открием. За съжаление е видяла с очите си как Зобрист скача. — Сински въздъхна. — Подозирам, че е било много болезнено за нея да гледа как нейният учител и възлюбен лети към смъртта си.

На Лангдън му призля. Едва успяваше да проумее какво му казват. Единственият човек в целия сценарий, на когото имаше доверие, беше Сиена. А сега тези хора твърдяха, че тя не е човекът, за когото се представяше? Не, каквото и да казваха, Лангдън не можеше да повярва, че Сиена би приела желанието на Зобрист да създаде чумата.

Или грешеше?

„Би ли избил половината население на планетата, за да спасиш вида ни от изчезване?“ — беше го попитала Сиена.

Побиха го ледени тръпки.

— След смъртта на Зобрист — обясни Сински — използвах влиянието си, за да принудя банката да отвори сейфа му, в който по ирония намерих писмо, адресирано до мен… заедно с едно странно малко устройство.

— Проекторът — предположи Лангдън.

— Именно. В писмото се казваше, че иска да съм първата, посетила епицентъра, който никой нямало да открие без помощта на неговата „Карта на ада“.

Лангдън си представи променената картина на Ботичели, показвана от малкия проектор.

Ректора добави:

— Зобрист ми беше заръчал да предоставя съдържанието на сейфа на доктор Сински, но след утре сутринта. Когато тя се сдоби с него по-рано, изпаднахме в паника и се задействахме, за да опитаме да си върнем съдържанието в съответствие с волята на клиента ни.

Сински погледна Лангдън.

— Не таях много надежди, че ще успея да разгадая картата навреме, затова се обърнах към вас за помощ. Сега вече спомняте ли си нещо от това?

Лангдън поклати глава.

— Долетяхме дискретно във Флоренция, където вие си уговорихте среща с човек, за когото смятахте, че би могъл да ви помогне.

„Игнацио Бузони“.

— Снощи се срещнахте с него — каза Сински. — И след това изчезнахте. Помислихме си, че ви се е случило нещо.

— И наистина ви се е случило — обади се Ректора. — В усилията си да открием проектора бяхме поставили наш агент, Вайента, да ви проследи от летището. Тя ви изгуби някъде в района на Пиаца дела Синьория. — Той се намръщи. — Това беше огромна грешка. А Вайента беше така нахална да обвини за това една птица.

— Птица?!