Àä

На табелата имаше стрелка с името на една от страховитите горгони, прочутите чудовищни жени.

МЕДУЗА =>

Брюдер прочете надписа и сви рамене.

— И какво?

Сърцето на Лангдън биеше бясно. Той знаеше, че Медуза е не само страшното създание със змии вместо коса, чийто поглед превръща всеки, който я погледне, в камък, но и един от важните подземни духове в древногръцкия пантеон… специфична категория, известна като хтонични чудовища.

В дворец потънал надълбоко влезте…

защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква…

„Тя сочи пътя“ — осъзна Лангдън и се втурна по пътеката. Брюдер едва смогваше да не изостава, докато Лангдън се движеше на зигзаг в тъмното, следвайки указателните знаци. Накрая се озова на малка наблюдателна площадка недалеч от дясната стена на цистерната.

Пред него се разкриваше невероятна гледка.

От водата се издигаше колосален изваян мраморен блок — главата на Медуза с гърчещи се змии вместо коси. А най-странното бе, че главата беше поставена наопаки.

„Обърната като прокълнатите“ — помисли Лангдън, представяйки си „Карта на Ада“ от Ботичели и грешниците в Злите оврази.

Брюдер стигна задъхан при парапета до Лангдън и зяпна потресено преобърнатата глава на чудовището.

Лангдън подозираше, че главата, която сега служеше за постамент на една от колоните, вероятно е била взета отнякъде и използвана тук като евтин строителен материал. Причината да е обърната несъмнено се дължеше на суеверието, че тази позиция Ще я лиши от злите ѝ сили. Въпреки това Лангдън не можеше да се отърси от връхлетялата го буря от плашещи мисли.

„Дантевият „Ад“. Краят. Центърът на земята. Където гравитацията се обръща. Където горе става долу“.

Настръхнал от лоши предчувствия, Лангдън присви очи през червеникавата мъгла около главата на чудовището. Повечето змии в косата на Медуза се намираха под водата, но очите ѝ бяха над повърхността и бяха обърнати наляво, загледани над лагуната.

Лангдън боязливо се наведе над парапета и завъртя глава, за да проследи погледа на статуята към познатия пуст ъгъл на потъналия дворец.

И го позна моментално.

Това беше мястото.

Кота нула на Зобрист.

92.

Агент Брюдер се наведе, провря се под парапета и скочи в стигащата до гърдите му вода.

Дъното на цистерната беше хлъзгаво, но солидно. Той остана за момент на място, гледаше как концентричните кръгове се отдалечават от тялото му като ударни вълни.

За момент не смееше дори да диша. „Движи се бавно — каза си. — Не вълнувай водата“.

Лангдън стоеше горе на пътеката и се оглеждаше.