Аленото цвете и бялото

Търговците бързат, да не би по улицата да мине човек с пари и да предпочете напълно отворен магазин пред друг, отворен само наполовина. По това време на утринта минувачите са малко на брой и повечето странни типове, но по Грийк Стрийт минават какви ли не хора, и човек не може да знае кой е склонен да харчи и кой — не.

Докато Каролайн върви към „Мамината кухня“, изобилието я зашеметява — то й се натрапва направо безсрамно от търговците, които, разтворили вече вратите на своите хранилища, се надпреварват в измислянето на по-изкусителни начини за излагане на стоката в тесните улички. Сякаш, разкъсали вече девствения пояс на вратите и капаците, те не намират смисъл в съхраняването на последни остатъци от скромност. Подноси с книги се изпречват на пътя на Каролайн, някои от томчетата са разтворени хитро точно така, че да се виждат цветните илюстрации. Парцалени манекени протягат ръце, умолявайки Каролайн да купи дрехите от гърба им. Тежките завеси по витрините се свличат и ги разгалват без предупреждение.

— Добро утро, мадам! — подвикват мъжете, докато Каролайн минава забързано покрай тях. Ясно им е, че тя не е дама — самият факт, че е будна толкова рано сутринта, го потвърждава, но пък и те не са точно джентълмени в своя бизнес, и не могат да си позволят да се отнасят с презрение към възможен клиент. Съзнавайки болезнено колко много йерархични стъпала ги делят от големите собственици — които никога не биха се назовали търговци — на магазините по Риджънт Стрийт, те биха продали нещо от своите книги, кифли, калели и корсажи на една проститутка със същото удоволствие, както и на когото и да било друг.

Всъщност съществува една много характерна прилика между Каролайн и търговците, които се опитват да привлекат интереса й — по-голямата част от това, което и те, и тя предлагат срещу заплащане, няма нищо общо с девствеността. Тук могат да се намерят книги със страници, изпокъсани от ножа на предишния собственик; виждат се мебели, изхвърлени, защото са демодирани, но все още запазени, ще вършат работа, пък са и евтини — така всеки, който е позакъсал, се подвежда да изпадне още по-надолу. Приятно пропадане, дами и господа! Ето и легла, в които вече са спали хора — най-чистите хора на света, сър, разбира се, най-чистите. (А може тук да е спал някой болен нещастник, и заразата все още да дебне в дюшека. Такива са мрачните помисли на хората, докарани от банкрут, мошеничество или разпускане на фирмата до такова положение, че купуването на нови мебели от Риджънт Стрийт за тях е немислимо).

Дрехите демонстрират още по-съмнителен вкус. Не само че всички са конфекция (тоест не са правени по мярка за никого), но някои от тях вече са били носени — при това не само веднъж. Разбира се, търговците веднага биха отрекли — приятно им е да си мислят, че битпазарите по Петикоут Лейн са толкова по-долу от тях в йерархията, колкото по-долу са те самите в сравнение с Риджънт Стрийт.

Но стига сме говорили за тези хора. Рискувате да изгубите от поглед Каролайн, защото тя върви вече по-бързо, пришпорвана от глада. Ето, вече се колебаете, защото виждате пред себе си две жени — и двете стройни, и двете с черни корсажи с големи панделки, които се развяват около телата им, докато вървят. Каква беше полата на Каролайн? На сиви и сини райета. Настигнете я. Другата уличница, която и да е тя, няма да ви запознае с човек, когото си струва да познавате.

Каролайн почти е достигнала целта си; повдига очи към полюляващата се табела на „Мамината кухня“ — олющена рисунка на момиче с големи гърди и грозната му майка. Остава да преодолее едно последно препятствие — купчина вестници, която се плъзва по алеята точно пред нея. Тя поема в ноздрите си неудържимо привлекателното ухание на топъл пай и прясна бира, бутва старата синя врата, на която е закован надпис в рамка: „Моля, не блъскайте вратата, пияниците спят“. (Кръчмарят обича добрата шега и обича хората да се смеят заедно с него. Когато постави за първи път този надпис, го бе повтарял пред Каролайн толкова често, та по едно време бе готов да повярва, че я е научил да чете. Само че тя скоро започна да бърка „моля“ с „блъскайте“ и „вратата“ с „пияниците“).

Когато влезете след Каролайн в кръчмата, ще се убедите, че вътре няма спящи пияници. „Мамината кухня“ е малко по-добро заведение от най-долните пивници, и въпреки шеговития надпис, пияниците се изхвърлят оттук, ако налитат на бой или има опасност да повърнат. Това е; солидна, чиста кръчма — цялата в месингови украшения и ламперии от зле лакирано дърво. От тавана са провесени за украса буренца от различни видове бира, макар в кръчмата да се продава само един вид. Цяла колекция от подложки за чаши и бирени капачки е подредена на стената зад бара.