Аленото цвете и бялото

Избраната от него книга е „Приключенията на един опитен пътешественик, или Около света с осемдесет девственици“. Той не прави и най-малък опит да скрие книгата или поне заглавието, когато влиза Лети, за да сложи нови дърва в огъня. Тя едва може да изписва собственото си име, а сложни думи като „сочни полукълба“ и „надигнал се член“ са напълно неразбираеми за нея.

И така, вие ги наблюдавате, докато са заедно в пушалнята — Уилям и Лети — и си задавате въпроса дали ви предстои да присъствате на морализаторска драма, разказ за преследвана добродетел и съсипан живот в духа на Самюъл Ричардсън, защото Лети е прислужница, незащитена нито от човек, нито от закон, останала насаме с господаря си, който чете възбуждащи текстове. Независимо от това тя си свършва работата и напуска пушалнята, без господарят да й посегне — защото за зачелия се Уилям в момента тя представлява само средство, с което се палят лампите, не по-одушевено от шнурчетата и контактите, с които вие палите вашите.

Уилям продължава да чете книгата си с демонстративното безразличие, което е обичайната поза на повечето мъже, когато четат или гледат порнография. В собствените си представи той е въплъщение на порочна елегантност — така, както се е отпуснал в креслото си, но дълбоко в него гори малък, но неугасим пламък, който превръща прочетеното в изгаряща смес от човешка плът.

— Вечерята е сервирана, сър — съобщава една прислужница, той затваря книгата и я притиска в скута си — за да потисне и приласкае надигналото се желание.

— Идвам след малко.

Седнал в единия край на дългата маса от полиран махагон, Уилям хапва първата хапка от вечерята, превъзходна, като всичко, което прави готвачката (да, но докога ще се запази това положение?). Тя действително е съкровище — единствената жена в това домакинство, чиято ценност е несъмнена — още от първия миг, в който я назначи. Вероятно ще му бъде трудно да я уведоми, че в бъдеще няма да може да разполага със същите количества говеждо филе. Особено като се има предвид, че е редно господарката на къщата да прави подобни съобщения.

Погледът на Уилям се плъзга по дължината на масата, по блестящо-бялата линия на покривката, към другия край, където не седи никой. Както винаги, там има прибори, празни чинии и чаши — сервирано е за отсъстващата госпожа Ракъм, ако случайно се почувства по-добре и реши да слезе. Току-що върнаха в кухнята по-голямата част от топло и сочно печено пиле — от което би могла да хапне, стига да иска.

Уилям можа да изяде само едно бутче, не повече.

Малко след вечеря доктор Кърлоу пристига в дома на семейство Ракъм. Уилям, окопал се отново в пушалнята, поглежда часовника си, за да отчете колко време минава между мига, когато чува звънеца, и шума от отварянето на вратата.

По-добре този път, казва си той. Доста по-добре.

Стъпалата скърцат, докато докторът се качва нагоре към стаята на Агнес. После четвърт час от вечерта изминава в пълна тишина.

Докторът идва в пушалнята при Уилям, след като излиза от стаята на Агнес — както прави всяка седмица, открай време. Упътва се право към едно от креслата, за което знае, че е по-здраво и издръжливо. Винаги се е дразнил от всякакъв вид отпуснатост.

Необичайно висок, без да бъде кокалест, той е впечатляваща личност — като че ли с времето фигурата му е ставала все по-внушителна, за да има къде да се побира натрупаният опит. Дългото му лице с волево чело, тъмните очи, старателно подстриганите брада, коса и мустаци, строгата елегантност на дрехите му придават далеч по-изискан вид от този на Ракъм.

Той е и много високо квалифициран, след името му се изписва дълга редица от инициали на научни титли. Само за пример можем да споменем, че той е в състояние заради някое научно изследване да разреже бременен женски заек и, ако е необходимо, да го зашие отново само за някакви си десет минути. Поне сред по-нискоквалифицираните си колеги той си е създал името на специалист по женски болести.

Дърпайки замислено от пурата, предложена му от Уилям, той говори известно време на такива теми във връзка с конкретните проблеми на съпругата на домакина. В пушалнята е задушно, мирише силно на пури и алкохол, така че ви е простено, ако сте изгубили нишката на речта на доктора, но все пак се опитайте да се заслушате в заключението:

— Съгласен съм, че тъкмо в момента тя е със сравнително ясна мисъл, и не би трябвало да създава особени проблеми. Подозирам, че това подобрение се дължи на периода от месечния цикъл. Не би трябвало да се самозалъгваме и да не очакваме рецидиви. Всъщност очаквам следващият да настъпи доста скоро. При всяко ново посещение усилията, които тя полага, за да се овладее, стават все по-очевидни. Това е като да задържаш напън за повръщане… Не е полезно. Не е здравословно — за когото и да било — тук Кърлоу прави пауза, за да може Уилям да осъзнае най-важното в речта му. — Искам да подчертая, драги ми Ракъм, че и у вас се забелязват недвусмислени признаци на душевно напрежение.

Уилям се усмихва.

— Може би просто се опитвам да поддържам семейния стил, докторе.