Аллах ил Аллах!

Халеф ми донесе револверите и после слязохме при Хилал, който държеше поводите на двете благородни кобили. Метнахме се на седлата и великолепните животни се понесоха навътре в пустинята със скоростта на бърз влак и то не в северна посока, където великанът бе изчезнал вече на хоризонта, а право на запад.

Междувременно там слънцето беше слязло съвсем ниско. Тъкмо когато напуснахме оазиса, проехтяха ударите върху дъската на муадина, а после чухме и думите му:

— Хайде, правоверни! Пригответе се за молитва, защото слънцето се потапя в пясъчното море!

(И така, това е частта от книгата, която е он лайн. Ако сте стигнали до това място и искате да продължите, моля, пишете ми на bezmonitor@gmail.com или на victor@mbx.isoc.bg или пък вижте на http://bezmonitor.com да не би случайно да се е наложило отново да променям електронната си поща. Виктор Любенов от http://bezmonitor.com)