Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди беше по-заинтригуван от предмета, който носеше мъжът. Върху неръждаемата стомана беше отпечатан ня­какъв символ. Той присви очи, опитвайки се да го разгадае, докато четиримата мъже се приближаваха към пирамидата.

Изгуби ги от поглед, когато се скриха зад светещия ѝ ъгъл. Но той вече беше видял каквото го интересуваше. Беше разпознал символа: същия, който беше виждал много пъти по време на обучението си в SAS.

Три чифта извити рога, подредени в кръг. Биологична опас­ност. Цилиндърът представляваше херметичен резервоар.

За биологични агенти.

Той потисна неволното си потръпване. Съдържанието на резервоара не представляваше непосредствена опасност: ако случаят беше такъв, Шабан и последователите му щяха да носят защитни костюми. Но предвид онова, което егип­тянинът беше казал в гробницата, то имаше потенциала за нанасяне на огромна вреда; - а доколкото Еди беше наясно, четиримата мъже вече се бяха имунизирали срещу нея.

Четири години по-рано той беше спрял една биологич­на атака. Сега трябваше да спре друга.

- Ъ-ъ-ъ…, Еди, къде отиваш? - попита Нина, когато той се върна обратно зад джипа.

- Ще взривя лабораторията. На върха на пирамидата се намираше, нали?

- Това… Не сме дошли за това, господин Чейс! - заекна Асад. - Основната ни задача е да намерим зодиака.

- Моят приоритет е да се погрижа един психопат, който се мисли за египетски бог, да не започне да разпространява спори-убийци по света. - Еди проследи култистите, които се отправиха към входа, през който току-що беше влязъл Шабан. Той се зачуди защо не използват най-близката врата на пирамидата, която се намираше срещу подвижния мост, но реши, че няма значение. Онова, което имаше значение беше, че те му осигуряваха начин да влезе вътре.

Асад и Нина продължиха да протестират, но той не им обърна внимание и се вгледа в новопристигналите култисти. За разлика от различните по възраст и пол посетители на сбирките в Ню Йорк и Париж, тук преобладаваха млади­те мъже, макар и от различни националности. Това ли бяха личните последователи на Шабан от цял свят?

Еди се наведе и притича към колата, която се намираше най-близко до пирамидата, след което хвана микрофона си.

- Така, ще трябва да сваля системата. Не мога да нахъл­там вътре с камера на главата.

- Еди, недей! - каза Нина, но той вече беше свалил всич­ко и го беше напъхал в джоба на якето си.

Тълпата, която наброяваше около петдесетина души, премина покрай него, предвождана от охранители със зеле­ни сака. Всички говореха: тонът беше възбуден, изпълнен с очакване, но Еди като че ли долавяше и тайно злорадство. Каквото и да представляваше тази церемония, тук вече се усещаше атмосферата на победно шествие.

Той хвърли поглед към бойниците, после към пазачите отзад, изчака полезрението им да бъде отчасти закрито от тълпата - после се изправи и спокойно се присъедини към групата, сякаш току-що беше слязъл от колата.

Напрегна се, готов да се сбие или да побегне. Тъй като вече се намираше във вътрешността на замъка, той се съмня­ваше, че култистите ще се усъмнят в правото му да бъде там, но съпровождащите ги горили можеха да решат, че не му е там мястото…

Никой не вдигна тревога. Младите мъже го изгледаха с любопитство, но продължиха разговорите си. Успокоен, но все още нащрек, Еди пое с групата към пирамидата.

Нямаше следа от Шабан или мъжете, които го бяха при­дружавали, но във фоайето се виждаше още охрана.

- Всички да чакат тук. Храмът ще отвори скоро - изви­ка един от пазачите, докато фоайето се пълнеше все повече. Друг от охраната повтори предупреждението на френски, след това на арабски. Еди стоеше в края, оглеждайки изхо­дите. В единия ъгъл се издигаше стъклен асансьор, имаше две големи стъклени врати, които най-вероятно водеха към храма, с по две по-малки врати от всяка страна. Едва ли асансьорът беше единственият начин да се стигне до горни­те етажи - не можеше наблизо да няма и стълбище.

Няколко минути по-късно влезе още една група култисти. После още една. Фоайето бързо се напълни до пръсване. Еди застана до една от страничните врати, докато групата, с която беше влязъл, се придвижи напред, за да направи мяс­то за новодошлите. Наблизо стоеше един пазач, но на Еди му стигаше мъжът да се разсее за миг…

Което стана, когато вратите на храма се отвориха. Всич­ки инстинктивно се обърнаха натам - и Еди се измъкна не­забелязано през страничната врата.

Както се беше надявал, тя водеше към стълбище със странна ешерова форма, наложена от полегатите стени на пи­рамидата. Тръгна нагоре по нея и отново включи микрофона.

- Еди! - извика Нина, когато на екрана на монитора се появи нещо различно от дънките на съпруга ѝ. - Време беше! Какво става?

- Съдейки по всичко, Шабан събира вярващите.

- Да, видяхме - три претъпкани автобуса. Имах пред­вид какво става с теб? Къде отиваш, по дяволите?

- Нали ти казах - отивам да взривя лабораторията.

- С какво? Нямаш никакви експлозиви - нямаш дори оръжие!

- Мисля, че ще се справя.

Единият от войниците, който стоеше до Асад, примига при равнодушния тон на Еди.

- Какво има? - попита Асад.