Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Тя скочи в кабината, запали двигателя и превключи на скорост.

Мейси се хвърли вътре през отворената задна врата.

- Почакай!

- Слизай, Мейси! - извика Нина, докато заобикаляше микробуса. Отвътре Асад ѝ извика да спре.

- Идвам с теб!

- Не, не идваш! Ще те убият!

- Свикнала съм! Освен това… - Нина примига при вида на грамадното оръжие, което се промуши между двете се­далки. - Това може да свърши работа.

- Това дори не е истински автомат! - Странно изглеж­дащото оръжие беше „Арвен 37”, газова гранатохвъргачка с пет гранати със сълзотворен газ

Мейси издърпа оръжието обратно.

- Ако искаш нещо по-различно, ще трябва да се върнем!

- Няма да стане. - Мицубишито се спусна по пътя край езерото. През слушалките си Нина чуваше какво става в хра­ма. Еди беше все още жив, това се разбираше от ругатните му.

Но един друг глас я накара да се смрази до кости. Шабан.

- Отдавам почитта си на теб, Ра…

Тя натисна до дъно педала за газта.

*

Погледът на Грант прескачаше отчаяно между Еди и Шабан, докато водачът на култа продължаваше убийствена­та си молитва. Докато говореше, последователите му скан­дираха името на мрачния бог в нетърпеливо очакване на смъртоносната кулминация.

Повечето от пазачите се бяха върнали на арената, но чети­рима все още държаха Еди до олтара за жертвоприношения.

- Ой! Жертвоприношение! - изкрещя той. - Наистина ли всичко това може да компенсира отрязаната ти патка?

Единственият отговор на Шабан беше бърз вбесен по­глед, но единият от пазачите удари Еди в корема. Англича­нинът изпъшка сподавено от болка.

- С кръв доказвам цената си…

*

Мицубишито стигна до разклонението и Нина взе завоя сред дъжд от камъчета. Мейси извика, когато се плъзна по задната седалка.

- Ох! - каза Нина. Пред тях се издигаше порталът… а подвижният мост беше започнал да се вдига. Приближава­нето ѝ беше забелязано.

Мейси се надигна.

- Няма да успеем!

- Трябва да успеем - отвърна мрачно Нина. Тя не сваля­ше крак от педала. Двете половини на моста се разделиха, повдигнаха се на трийсет сантиметра, на шейсет…

През рева на двигателя и паническите викове на Мейси тя чуваше молитвата на Шабан в слушалката.

- Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта!

*

Ръцете на Грант трепереха, когато вдигна ножа над Еди. Той се опита да отстъпи назад и усети дулото на пистолета, който един от пазачите беше опрял в гърба му.

Шабан го гледаше злобно.

- Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще вла­ствам на всички!

*

- Ще се разбием! - изпищя Мейси.

Нина стисна здраво волана, без да сваля поглед от мос­та. По-близката му половина се беше вдигнала под ъгъл от двайсет и пет градуса и продължаваше да се движи.

Нина не намали скоростта.

Мицубишито се удари в моста с разтърсващ трясък, но продължи да се изкачва нагоре. Излетя с бясна скорост от ръба му и се стовари от другата страна. Мейси изкрещя.

Предните въздушни възглавници изскочиха от отделе­нията си, отблъсквайки болезнено Нина назад към облегал­ката, но тя видя пирамидата и подкара към нея.

Гласът на Шабан звучеше в ушите ѝ.

- Аз съм Сет! Сет! Сет!

- И ще си намериш майстора! - изкрещя Нина.

Джипът се заби в стъклената стена на пирамидата.

31.

Еди не сваляше поглед от Грант. По очите му можеше да разбере, че актьорът няма да забие ножа в гърдите му. Което беше добре.

Но беше и зле, защото означаваше, че последователите на Шабан ще убият и двамата.

А прикован за масата, със завързани зад гърба ръце, той не можеше да направи нещо, за да ги спре…

Бум!

Всички на подиума се завъртяха по посока на шума - и с гръм и трясък на натрошено стъкло мицубишито влетя през двойната врата.

И се насочи право към олтара.

Лоренц дръпна Шабан от пътя на джипа. Брома се хвър­ли на другата страна. Пазачите, които държаха Еди, се раз­пръснаха.

Мицубишито се плъзна встрани, за да не се удари в ол­тара, но не успя да спре навреме, за да избегне сблъсъка с едната от статуите. Високата хромирана фигура се заклати, когато в нея се удари здравият булбар на джипа и откъсна парче от краката ѝ… след това се наклони и падна. Тежестта ѝ потроши мраморния под - и смачка учения. Контейнерът се плъзна встрани.

Падналата статуя се претърколи и разби олтара - Еди отскочи навреме встрани, повличайки зашеметения Грант след себе си. Статуята не спря да се търкаля и размаза още един пазач. Стъпалата се срутиха под тежестта ѝ и разпръс­наха останалите мъже. Култистите крещяха и се опитваха да отскочат встрани, за да не бъдат смачкани.

Еди седна, очаквайки да види в джипа някой от египетски­те командоси, но с изненада установи, че зад волана седи Нина.

- Ей на това му викам влизане без покана! - извика той.

- Еди, качвай се! - изкрещя тя в отговор, но на лицето ѝ се изписа тревога. - Внимавай!

Брома се целеше в него…

Откъм джипа се разнесе глухо пропукват, нещо преле­тя над подиума и се заби с трясък в гърдите на Брома, натрошавайки гръдната му кост. Той падна назад, а предметът, който го беше ранил, отскочи, търкулна се по мрамора и от него започна да излиза пушек.