Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Мамо, здравей. Мамо? Мамо, успокой се, добре съм. Да, добре съм, наистина! А, от АСН са се обадили, така ли? - Тя направи физиономия. - Не, въобще не стана така, лъ­жат! - Тя изсумтя нетърпеливо. - Мамо! Не, не мога да се прибера, не още. Ще си дойда при първа възможност, но има нещо, което трябва да направя първо, много е важно. После ще ви разказвам. А, и ако смяташ, че някой ви следи, обади се в полицията, става ли?

Реакцията беше толкова истерично-гръмогласна, че до­ри Нина и Еди я чуха.

- Боже, мамо! Виж какво, наистина съм добре. Пак ще ти се обадя, чуваш ли? Кажи на всички, че ги обичам. Мамо. Мамо! Казах, че ще се обадя. Чао. Чао.

Мейси остави телефона с изнервено и отчаяно израже­ние на лицето.

- Родители! Господи! Понякога са толкова досадни! - После изведнъж се обърна към Нина и я погледна извини­телно. - Ох, извинявай!

Нина я погледна объркана.

- За какво?

- В статията в „Тайм” пишеше, че родителите ти са по­чинали, когато си била на моята възраст, затова не искам да си мислиш, че говоря за всички родители. Сигурна съм, че твоите са били страхотни. Извинявай. - Тя отиде и седна пред лаптопа.

- Ъ-ъ-ъ… добре - отвърна слисаната Нина.

- Съобразителна е, а? - прошепна Еди.

- Да. Двамата ще си паснете идеално.

- Пфу!

- Така - каза Мейси, обръщайки се към тях, - полети до Египет. Каква храна предпочитате, вегетарианска или редовна?

6.

ГИЗА

- Хей, ама тях не ги ли размазаха Трансформърите? - пошегува се Еди.

- Повече няма да ти позволявам да пускаш вкъщи този филм - промърмори Нина, докато се възхищаваше на трите огромни монумента, които се появиха пред тях. Великата пирамида в Гиза беше единственото оцеляло от Седемте чу­деса на древния свят, останалите бяха съсипани от времето и конфликтите, избухнали преди хилядолетия. Една от при­чините за издръжливостта ѝ беше размерът; макар пирами­дата на Хуфу и съседните ѝ, малко по-ниската на Хефрен и значително по-малката - но въпреки това впечатляваща - на Микерин, отдавна да бяха изгубили белите си варовикови покрития, колосалните им, изградени от пясъчник и гранит сърцевини си оставаха непокътнати след повече от четири хиляди и петстотин години.

Мейси не беше чак толкова впечатлена. Прибрала коса­та си под бейзболна шапка и сложила големи слънчеви очи­ла, тя нетърпеливо заби крак в пясъка.

- Вече съм виждала пирамидите. Нали всеки ден бях тук. Защо не разговаряхте с доктор Бъркли?

- Отчасти, защото още не се е появил. - От страх, че може да бъде разпозната, Мейси не беше придружила Нина и Еди до Сфинкса, където те неуспешно се бяха опитали да убедят екипа на АСН да им даде достъп. - Снима се в ня­какво телевизионно предаване в Кайро, разказва за разкоп­ките. Ще се върне чак след няколко часа. И отчасти, защо­то… добре де, не съм бил толкова път до Египет и да не видя пирамидите!

Те тръгнаха по пътя, който минаваше от северната страна на статуята. Еди погледна над стената надолу към разкопките.

- Това там долу шахтата ли е?

Мейси застана до него.

- Да. В онази палатка - посочи тя с пръст.

Той си отбеляза на ум местоположението ѝ, както и ох­раната, която се оказа доста по-сериозна, отколкото я беше представила Мейси. Пазеха я двама униформени, които не бяха от туристическата полиция, а най-вероятно от частна охранителна фирма.

Мейси погледна към Сфинкса.

- Сложили са повече пазачи отпреди.

- Постарали са се никой да не си пъха носа в разкопки­те им - каза Еди. - Което може да се окаже от полза.

- Как така?

- Ако са довели нови пазачи, има голям шанс да не те разпознаят. - Той прокара пръсти по долната страна на ка­менната плоча, която беше поставена върху стената, сякаш да провери теглото ѝ.

- Откри ли нещо? - попита Нина.

- Просто си правя планове за по-късно. Какво, ще оти­дем ли да поразгледаме пирамидите?

Великата пирамида се намираше само на около четири­стотин метра от Сфинкса, но всъщност трябваше да изми­нат два пъти по-дълго разстояние, за да стигнат до входа откъм север, защото всяка от страните на пирамидата има­ше дължина над 220 метра. Самият вход, пред който вече се виеше опашка от няколко десетки души, се затваряше с пор­тал, охраняван от туристическата полиция. Достъпът до вътрешността на пирамидата се разрешаваше само два пъти дневно. Макар и уморена от единайсетчасовия полет от Ню Йорк, Нина бе настояла да отидат веднага, за да могат да си купят билети в момента, в който касата заработи.

Щом крилата на портала се разтвориха, Еди блокира дискретно, но твърдо достъпа до входа, позволявайки на Нина и Мейси да влязат първи.

- По-стръмно е, отколкото изглежда на снимките - от­беляза Нина. Тесният коридор с гладки стени се спускаше към сърцето на пирамидата под наклон от почти трийсет градуса и таванът беше смущаващо нисък.

Еди ги настигна, промушвайки се пред раздразнените туристи на входа.

- Боже, колко е тясно - оплака се той. - Сигурно фарао­ните са имали малки задници. Накъде води това нещо?