Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Друг мъж с маска също работеше по тавана, но с много по-обикновени инструменти - чук и длето. Нина го погледна озадачено, преди да осъзнае какво прави: изсичаше вдлъб­натини в идеално гладката повърхност, останала след цирку­ляра. Единственото, което трябваше да направи, за да премах­не всякакви следи, че зодиакалната диаграма се е намирала тук, беше да направи гладкия кръг неравен и груб, за да не се различава от останалия таван. При всичките останали съкро­вища в Залата на летописите никой нямаше да обърне внима­ние на обезцветяването на някакъв таван. Тя оцени гениал­ността на операцията… макар да бе ужасена от нея.

Мъжът, с когото говореше Хамди, пристъпи в светлина­та. Тя го разпозна от снимката му.

Себак Шабан.

Освен това установи, че Мейси съвсем не бе преувели­чила, описвайки белега на лицето му, който покриваше ця­лата дясна половина от горната устна до месестата част на ухото му. Не можа да не потръпне при мисълта за болката, която сигурно е изпитал.

Но това не му спечели съчувствието ѝ. Той си оставаше крадец, отмъкваше едно от най-големите археологически съкровища в света.

Воят на резачката заглъхна и работникът махна на тре­тия мъж - Гамал, който помагаше при изнасянето на сандъ­ка от палатката. Сега вече тя беше сигурна, че в него са из­насяли части от диаграмата. Картата нямаше как да бъде из­несена цялата през тясната вертикална шахта, затова се на­лагаше да я нарежат на по-малки парчета.

Това, както и внимателната работа по последната част, подсказваха, че крадците възнамеряват по-късно да я сгло­бят. Все пак можеше да бъде реставрирана.

Но за да стане това, заговорниците трябваше да бъдат заловени.

- Дай ми фотоапарата си - прошепна тя на Мейси. - Как се прави клип?

- Просто натисни бутона, а когато искаш да го спреш, натисни отново.

- Добре. - Нина протегна фотоапарата покрай тринож­ника и започна да записва, следейки образа върху малкия LCD екран. Ядоса се, че Шабан и Хамди се бяха обърнали към диаграмата и се виждаха само тиловете им. - Обърнете се, по дяволите - изсъска тя. Ако успееше да заснеме лица­та им, те щяха да влязат в затвора за доста дълго време.

Еди се промъкна до нея, опитвайки се да чуе какво го­ворят. Разговорът се водеше на арабски; успя да разпознае отделни думи, но не достатъчно, за да разбере всичко.

- Това ли е зодиакалната диаграма?

- По-скоро онова, което е останало от нея. - Последна­та ѝ част също скоро щеше да изчезне. Гамал премести под нея част от оборудването - подплатена подкрепяща рамка, монтирана върху пневматичен крик. Натисна някакъв бутон и в камерата отекна пронизителното свистене на компреси­ран въздух. Подемното устройство започна бавно да се раз­тяга. Хамди запуши ушите си с ръце и се изгуби от обхвата на фотоапарата.

Шабан остана, съсредоточен върху машината. Рамката продължи да се вдига. Когато се озова точно под диаграма­та, тя забави скоростта си и продължи да се издига санти­метър по сантиметър, докато подплънките не докоснаха древния таван.

Съскането на пневматиката спря - но беше бързо заме­нено от воя на циркуляра. Мъжът с маската продължи да реже камъка. След като рамката вече подкрепяше картата, той можеше спокойно да я изреже от тавана.

Кротала каза нещо на Шабан и двамата мъже се изгуби­ха някъде. Нина изруга. Но поне сега можеше ясно да засне­ме как крадат картата. Може би това щеше да е достатъчно, за да убеди египетските власти…

Някакво движение я принуди да се дръпне назад в тъм­ното. Мускулест бял мъж с ниско остригана посивяла коса тръгна да слиза по стълбите. Носеше нещо, което прилича­ше на моторна резачка, макар да беше много по-грубо от стандартния инструмент на дървосекачите: това беше спе­циализирано оборудване за обработка на камъни. Докато се спускаше, той намотаваше на ръката си захранващия кабел, чийто край се губеше в осветената зала.

- Като че ли се канят да се омитат - прошепна Еди, щом мъжът се скри от погледите им.

- Може би и ние трябва да направим същото - отвърна Нина. Тя спря записа и тримата се изтеглиха през трите тъмни стаи - но бяха принудени да спрат при входа на първата.

- Гръм и мълнии - промърмори Еди. Мъжът проверява­ше криковете, които поддържаха каменната плоча.

- Можем да притичаме покрай него - предложи Мейси.

- Да, но ако има пистолет, лесно ще ни улучи в тоя ту­нел. Трябва да се измъкнем, без някой да ни забележи.

Възможностите за това намаляваха с всяка минута. Кро­тала се появи в преддверието, изтупвайки праха от брадата си. Бръмченето на резачката заглъхна, заменено от съсъка на спускащото се пневматично устройство. Не след дълго Гамал и другият мъж внесоха поредния сандък в стаята, след­вани от Шабан и Хамди.

- Това ли е всичко? - попита Кротала. - Сега какво следва?

- Сега - отвърна Шабан, - ще разчистим. - Той поглед­на часовника си и посочи източния вход. - Имаме малко по­вече от пет часа, преди АСН да отвори онази врата. Лоренц, колко време ти е нужно, за да запечаташ царския вход?

Сивокосият мъж отмести поглед от криковете.