Ангелиада

— О, за доста повече — увери го Коста. — Независимо от ужасните предсказания на господин Пирбазари, институтът няма скоро да остане без работа. А може би и никога. Дори да се съгласят да върнат ангелите, със сигурност ще запазим няколко за проучвания.

— Безопасно ли ще е? — попита Орнина.

— Сигурен съм, че да — каза Коста. — В края на краищата необходими са няколко хиляди антиангели повече, за да се превърне Ангелиада в онова, което е сега. Няколко десетки не би трябвало да представляват проблем.

— Въпросът е вие какво ще правите? — обърна се Чандрис към Ханан и Орнина.

— Какво искаш да кажеш с това „вие“? — контрира Ханан. — Нямаш ли предвид „ние“?

— Не оставаш ли с нас? — добави Орнина.

— Ами… — Чандрис хвърли бърз поглед към Коста. — Разбира се, бих искала. Но ако няма работа, как можете да си позволите да ме задържите?

— Искаш да кажеш, как бихме могли да си позволим да не те задържим — категорично заяви Ханан. — Погледни нещата в очите, Чандрис. Сега си част от екипа.

— Не знаем какво бихме правили без теб, скъпа — нежно добави Орнина.

— И аз не зная какво бих правила без вас — тихо каза Чандрис. — Но ако няма работа…

— Ще има колкото си искаш — настоя Ханан. — Куриерски услуги, превоз, туристически обиколки — все ще се оправим някак.

— Всъщност не мисля, че ще ви се наложи да се притеснявате за това — обади се Коста. — Форсайт ми изглежда доста убедителен тип. И ако успее да убеди Върховния сенат да се върнат ангелите, ще има доста нужда от хора като вас.

— Какво искаш да кажеш с това „хора като вас“? — намръщи се Орнина.

— Ами, не можете просто да ги пуснете пред Ангелиада като някаква космическа стръв и да се надявате тя да им се нахвърли — каза Коста. — Лъчението ще ги изтласка навън, особено ако Ангелиада е достатъчно умна, за да разбере какво става. В общи линии, ще трябва направо да бъдат натъпкани в гърлото ѝ.

— А единствените кораби, способни да се приближат достатъчно, са ловните. — Лицето на Ханан светна. — Как чудесно се нареждат нещата!

— Само не се въодушевявайте прекалено — предупреди ги Коста. — Вече няма да сте герои, създаващи един по-добър свят за обикновените емпирейци. Ще им отнемате този свят поради причини, които половината от хората първоначално няма да разберат.

— Всички правим онова, което трябва да се прави — тихо каза Орнина. — Освен това не сме се заели с тази работа, защото сме искали да бъдем герои.

— Права си — съгласи се Коста. — Предполагам, че на някои просто им се налага. — Той стана. — Най-добре да се връщам в института и да започна да работя върху онова малко заплашително писъмце за Лорелей.

— Ще те видим ли по-късно? — попита Чандрис.

Коста се пресегна и хвана ръката ѝ. Внезапно си даде сметка, че винаги се е страхувал от Чандрис. Всъщност винаги се беше страхувал от всички жени. Винаги го бе обяснявал като част от общия си проблем с обществото и винаги бе проклинал несръчността си и измъчващите го страхове на младостта.

Но когато се изправи лице в лице срещу смъртта при Ангелиада, изведнъж всичките му страхове, че говори или постъпва погрешно, започнаха да му се струват незначителни. Може би това го бе направило зрял. Може би най-сетне бе пораснал.

— Разбира се. Можеш да бъдеш сигурна.

Или може би, прошепна един глас в него, това са просто ангели.