Авемпарта

Терън ги очакваше със солидна сопа в ръка и решителен поглед.

Ейдриън въздъхна:

- Не мисля, че имаме избор.

- Татенце! - извика Тракия, докато изтичваше в светлината на огъня. - Татенце! - извика тя още веднъж и прегърна фермера.

- Тракия, какво правиш тук? - викна Терън. - Не е безопасно.

- Дойдох да те взема.

- Оставам тук - той я отдели от себе си и я избута. - Сега си прибери наетите главорези и отивай у Ботуикови веднага. Чуваш ли ме?

- Не - проплака Тракия, протягайки ръце. - Няма да те оставя.

- Тракия - изрева той, едрата му фигура бе извисена над нея, - аз съм ти баща и ще правиш каквото ти казвам!

- Не! - изкрещя момичето в отговор и светлината на огъня проблесна върху мокрите й бузи. - Няма да те оставя да умреш. Ако щеш ме нап-ляскай, но ще трябва да дойдеш в замъка, за да го сториш.

- Малка глупачка! Ще си намериш смъртта. Не знаеш ли това?

- Не ми пука! - гласът й стана пронизителен, ръцете: свити в юмруци и притиснати до тялото й. - Каква причина имам да живея, ако собственият ми баща, единственият останал на света мой близък, ме мрази толкова силно, че по-скоро би умрял, отколкото да ме погледне?

Терън стоеше като гръмнат.

- Отначало - започна тя с треперещ глас - си мислех, че искаш да се убедиш, че никой друг няма да умре. Сетне... не знам, може би че искаш да почетеш паметта им. След това - че искаш отмъщение. Може би омразата те изяждаше отвътре. Но нищо от това не е истина. Ти просто искаш да умреш. Ти се мразиш - мразиш и мен. На този свят не е останало нищо, заради което да живееш.

- Не те мразя - каза Терън.

- Напротив. Мразиш ме, защото съм виновна. Зная какво значеха за теб и се будя всяка сутрин с тази мисъл - тя обърса сълзите си, колкото да може да вижда. - Ако се бе случило на мен, щеше да стане точно както с майка: щеше да забиеш дъска с моето име в Стоуни Хил и на следващия ден да възобновиш работата си. Щеше да направляваш плуга и да благодариш на Марибор за добротата, че е пощадил сина ти. Аз трябваше да бъда тази, която да умре, но не мога да променя случилото се, нито твоята смърт ще вдигне сина ти от гроба. Нищо няма да го стори. И все пак, ако всичко, което мога да направя сега - ако всичко, което ми е останало - е да умра тук с теб, тогава точно това и ще сторя. Няма да те оставя, татко. Не мога. Просто не мога - тя падна на колене, изтощена и с отпаднал гласа промълви: - поне най-накрая ще бъдем заедно.

Тогава, като в отговор на думите й, гората около тях утихна отново. Този път жабите и щурците замлъкнаха толкова рязко, че тишината им се стори оглушителна.

- Не - каза Терън, поклащайки глава. Погледна към нощното небе: -Не!

Фермерът сграбчи дъщеря си и я повдигна:

- Идваме - обърна се към двамата, - помогнете ни.

Ейдриън придърпа Мили.

- Качвайте се и двамата - Мили започна да бие крак в земята, да се дърпа и извива с разтревожени ноздри и треперещи уши. Ейдриън я задържа здраво.

Терън се покатери на коня и придърпа Тракия пред себе си, сетне с рязък ритник пришпори коня обратно към селото. Ройс скочи на гърба на Мишка и като протегна ръка на Ейдриън, му помогна да заеме място зад гърба му, докато също се отправяше по посока на безопасността.

Конете не се нуждаеха от допълнително подканяне, докато търчаха с изпотена от страх козина. Копитата им гърмяха, ехтейки по земята като удари на барабан. Пътят пред тях бе съвсем малко по-светъл от останалата част на гората и за Ейдриън бе често размазан, тъй като вятърът насъл-зяваше очите му.

- Над нас! - извика Ройс. Над главите си дочуха движение сред листата.

Конете направиха остър завой в гъсталака. Невидими клони, листа и борови иглички ги удряха и зашлевяваха. Животните тичаха, обхванати от сляпа паника. Хвърчаха през шубрака, бръсвайки стволове и тласкани от клони. Ейдриън усети Ройс да се привежда и последва примера му.

Трумп. Трумп. Трумп.

Над главата си можеше да чуе бавно, глухо туптене. Силен порив на вятъра връхлетя отгоре - масивно въздушно течение. Заедно с него се разнесе ужасяващият звук на счупване, прекършване, разцепване. Върховете на дърветата се разтърсиха и експлодираха.

- Дънер! - изкрещя Ройс, докато конете подскачаха.

Ейдриън се задържа единствено благодарение на ловката хватка на Ройс. В тъмнината чу Тракия да пищи, изръмжаване и звук като от ударила дърво брадва. Крадецът здраво опъна поводите на Мишка, борейки се с нея, извивайки главата на животното, докато то се изправяше на задни крака и пръхтеше. Ейдриън чу Мили да галопира напред.

- Какво става? - запита Ейдриън.

- Паднаха - изръмжа Ройс.

- Не ги виждам - Ейдриън скочи на земята.

- В гъсталака от дясната ти страна - каза Ройс, докато слизаше от коня. Мишка бе в паника, мятайки глава напред-назад.

- Насам - каза Терън с изтощен глас, - тук сме.

Фермерът стоеше изправен над дъщеря си. Тя лежеше просната в безсъзнание. Кръв се стичаше от носа и устата й.

- Тя се удари в клон - каза Терън. Гласът му бе треперещ и изпълнен със страх. - Аз... не видях дървото.