Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Тук бих могъл да спомена и за третото от трите мои големи строителни начинания — пресушаването на Фуцинското езеро. Това езеро, което лежи на около шейсет мили източно от Рим под Албанските планини, заобиколено от тресавища, е към двайсет мили дълго и десет широко, макар да не е кой знае колко дълбоко. Проектът за пресушаването му се разискваше от дълго време. Жителите на тази част на страната, които се наричат марси, на времето помолили Август за това, но след като размислил, той отклонил молбата им със забележката, че задачата била твърде тежка, а вероятните резултати нямало да я оправдаят. Сега въпросът се повдигна отново и група от богати земевладелци се яви пред мен с предложение да заплатят две трети от разноските по пресушаването, ако се наема да го извърша. Срещу това искаха да им се даде земята, която ще се изземе от мочурищата и от самото езеро, след като се пресуши. Отхвърлих предложението им, защото си помислих, че ако те са тъй склонни да платят толкова за пресушената земя, тя сигурно струва много повече. Проблемът ми се струваше прост. Трябваше само да се прокопае един канал, дълъг три мили, през хълма на югоизточния край на езерото и да се позволи на водата да се оттече в река Лирис, която минаваше по отвъдната страна на хълма. Реших да започна веднага.

Работата се подхвана през първата година на управлението ми, но скоро стана ясно, че Август е бил прав, като не я е предприел. Трудът и разноските по прокопаването на този хълм се оказаха много повече, отколкото бяха изчислили моите строители. Натъкнаха се на огромни скални маси, които трябваше да се разбиват парче по парче, а камънаците да се извличат по канала: освен това имаше затруднения и с извори по хълма, които бликаха непрестанно и пречеха на работата. За да я завърша изобщо, скоро трябваше да пратя там трийсет хиляди работници, които да работят постоянно. Но не се оставих да бъда бит; мразя да изоставям започнато дело. Каналът бе завършен неотдавна, след тринадесетгодишен труд. Скоро ще дам знака да се отворят вратите на шлюза и да се изпусне езерната вода.

Глава 12

Един ден, малко преди да напусне Рим, Ирод ми подметна, че трябвало да видя някой добър гръцки лекар, като ми изтъкна колко важно било за Рим да се грижа за здравето си. Напоследък, каза, съм изглеждал много уморен в резултат на изключително продължителната си работа. Или трябва да не работиш толкова усилено, или да се заздравиш така, че да издържаш на напрежението — иначе не очаквай да живееш дълго, рече ми той. Ядосах се и му отвърнах, че ни един гръцки лекар не е успял да ме излекува на младини, макар да съм се съветвал с мнозина; и го уверих, че сега не само е твърде късно да се направи каквото и да било за болестите ми, но че аз самият съм се привързал към тях, като неразделна част от мене, и че изобщо нямам никаква нужда от гръцки лекари. Ирод се ухили:

— За пръв път в живота си те чувам да се съгласяваш със стария Катон. Спомням си онзи „Трактат по медицина“, който той написал за сина си, забранявайки му изобщо да се съветва с гръцки лекар. Вместо това му препоръчва молитви, здрав разум и зелеви листа. Казва, че били чудесни за всяко физическо страдание. Е, сега поне в Рим се изричат толкова молитви за твое здраве, че само от тях можеш да се превърнеш в същински атлет, ако това ставаше с молитви. А здравият разум е унаследено право на всеки римлянин. Може би, Цезаре, ти си пропуснал зелевите листа, а?

Размърдах се раздразнено на лежанката.

— Добре де, какъв лекар ми препоръчваш? Ще позволя да ме види само един, за да те успокоя, но това е всичко. Какво мислиш за Ларг? Сега той е дворцовият лекар. Според Месалина бил доста добър.

— Ако знаеше някакъв лек за болките ти, Ларг веднага щеше да ти го каже. Безсмислено е да ходиш при него. Щом си съгласен да се видиш само при един, посъветвай се с Ксенофонт от Кос.

— Какво, старият военен хирург на баща ми ли?

— Не, син му. Навярно си го спомняш — беше с брат ти Германик на последния му поход; сетне отиде да работи в Антиохия. Там си намери огромна клиентела и отскоро е в Рим. Използува девиза на стария Асклепиад: „Лекувай сигурно, бързо, приятно“. Никакви такива силни очистителни и средства за повръщане. Диети, гимнастика, масажи и няколко прости билкови лекарства. Излекува ме от силна треска с отвара от листата на някакво растение с червени цветове, наречено любика, а сетне ме оправи напълно с диета и т.н.; каза ми да не пия толкова и какви подправки да избягвам. Знае точно къде се намира всеки нерв, кост, мускул и сухожилие в тялото. Каза ми, че научил анатомия благодарение на брат ти.

— Че Германик не е бил анатом.

— Не, но беше убиец на германци. Ксенофонт е придобил познанията си на бойното поле — Германик го снабдявал с материал. Хирурзите в Италия и Гърция не могат да научат анатомия. Трябва да ходят или в Александрия, където никой не пречи на рязането на труповете, или да вървят по следите на някоя побеждаваща армия.

— А дали той ще дойде, ако го повикам?