Бяла смърт

Около камионите се раздвижиха някакви фигури, след което се разделиха на две групи — бутаха две шейни към ограденото пространство. Шейните — яркосиня и огненочервена — спряха една до друга. После изведоха кучетата и ги впрегнаха в ремъците.

Хъскитата се развълнуваха още повече от предстоящото тичане. Лаят се извиси в кресчендо и нетърпеливите кучета опънаха ремъците. Двата отбора от по девет кучета, разделени на четири двойки и един водач, упражняваха огромно количество мускулна сила, когато бяха впрегнати заедно. Макар да бяха сложили спирачките и да държаха ремъците с всички сили, кучкарите едва удържаха шейните на място.

Двама мъже, очевидно водачите, се отделиха от останалите и се настаниха в шейните. Секунда по-късно изстрел оповести началото на състезанието. Кучетата се втурнаха и шейните полетяха напред като ракети. Животните моментално се затичаха с всички сили. Несигурни в тревното трасе, водачите леко намалиха при наближаването на първия завой. Шейните малко поднесоха, но се върнаха в трасето и останаха една до друга до следващия завой, който също бе взет успешно.

Шейните отново летяха с пълна скорост и вече приближаваха мястото, където зад жълтата лента стояха Остин, Тери и Бен. Водачите подкарваха кучетата със силни крясъци. Поради меката вечер не бяха с дебелите си кожени дрехи, а само по тесни кожени панталони, напъхани в ботушите им. По голите им гърди се стичаше пот.

Шейните бяха модифицирана метална версия на онези, използвани за обучение на кучетата при липса на сняг. Стоманените мрежести платформи с дължина метър и осемдесет и ширина около метър бяха поставени на по четири самолетни колела. Водачите стояха с крака върху тесните странични удължения, привели тела над лостовете за управление, за да намалят съпротивлението на въздуха и да поставят по-ниско центъра на тежестта. Шейните летяха толкова бързо, че лицата им се виждаха като размазани петна.

Когато започнаха третата обиколка, състезателите бяха все още рамо до рамо. Червеният — беше от вътрешната страна — се опита да спечели преднина, като вземе завоя по-рязко. Шейната му силно се наклони и колелата от външната страна се вдигнаха няколко сантиметра. Водачът умело компенсира с тежестта на тялото си и докосване на спирачката и колелата отново опряха земята. Синият състезател се възползва от неуспешния му опит и макар да се намираше от външната страна, взе завоя с възхитителна прецизност и спечели четвърт дължина на правата отсечка.

Тълпата ликуваше и направо полудя, когато синята шейна се откъсна с половин дължина. Още малко и щеше да успее да застане пред червената, като по този начин водачът й на практика щеше да лиши съперника си от възможността да контролира състезанието. Синият водач непрекъснато се озърташе през рамо в очакване на удобен момент, който настъпи на четвъртия и последен завой.

Намиращата се от външната страна водеща шейна започна със съвършено пресметната скорост и под точен ъгъл да се намества пред другия състезател. Внезапно червената шейна рязко се изнесе вдясно и предното й колело докосна задното дясно на водача. Синята шейна поднесе от сблъсъка и водачът се помъчи да я овладее. Кучетата усетиха, че ще последва удар с камшик, и се опитаха да го избегнат, като задърпаха още по-силно, но действащите върху леката шейна центробежни сили се оказаха прекалено големи.

Синята шейна се килна и се преобърна. Водачът излетя във въздуха като изстрелян с оръдие. Падна тежко на земята, претърколи се няколко пъти и остана да лежи неподвижно. Кучетата продължиха да тичат, влачеха шейната, после започнаха да се хапят. Няколко души се мушнаха под жълтата лента и се втурнаха да ги спрат, други затичаха да помогнат на падналия водач.

Червеният състезател продължи с пълна скорост, макар да бе спечелил състезанието, и не забави, докато не премина финалната линия. Скочи в движение от шейната и сграбчи харпун от едно буре. И без да спре, за да се прицели, го запрати към поставената край пистата мишена. Острието се заби точно в центъра й. След това мъжът извади от колана си томахавка и също я метна към мишената. Отново улучи центъра.

Вдигна юмруци във въздуха, нададе смразяващ кръвта победен крясък и закрачи наперено по трасето с разтегната в усмивка широка уста. Арогантното му поведение сложи край на всички съмнения, че сблъсъкът може би е бил случаен. От зашеметената тълпа се чу дюдюкане, присъединиха се и други и се извисиха в гневен хор — зрителите изразяваха неодобрението си към подобна победна тактика. После, отвратени от състезанието, тръгнаха обратно към музея.