Битие

Дейвид Брин Битие

На Джо Карол — Въжаря,

който тъче истински космически ласа…

и

на Шелдън Браун — Док,

който обучава пътешественици във времето…

и на Ралф Вичинанца,

който помогна на толкова много мечти и мечтатели

Първа част Прашки и стрели

Онези, които не вземат поука от грешките на бъдещето, са обречени да ги направят.

Джоузеф Милър

ВИД

какво има значение? аз ли? или ии? + въпросът се върти

+/– докато тялото ми се върти !/+ в синхрон с чуруликаща птичка

„нормалните хора“ не мислят по такъв начин –/–/–

нито астите –/– нито дори повечето аутисти

стига с това въртене! –/– така –/– а сега обратно към холоекрана –>

дъждът дрънка по прозореца –

птицата изчезна –/+ скри се от падащата вода ++

както аз се крия от разпадащата се цивилизация

какво има значение ?/? прогресът? новите умове??

след мозъчната кора, след библиотеките, след уеб, мрежата, ии-решетката

– какво следва ?/!

ще донеса ли надежда/гибел на глупавото човечество +/?

на свирепите груби умове +/?

или на аутистите-хибриди като мен +/?

1. Амфорум

Вселената имаше две огромни половини.

Полусфера от блещукащи звезди заобикаляше Джералд отдясно.

Синьо-кафявата Земя заемаше другата страна. Домът, след като приключи с тази работа. След като оправи бакиите, оставени от едно друго поколение.

Подобно на зародиш в утроба, Джералд се носеше в кристална черупка, кацнала на върха на дълга стрела, на известно разстояние от космическата станция „Издръжливост“. Изолиран от туптящия й пулс, този мехур беше повече космос, отколкото станция.

Тук можеше да се съсредоточи върху сигналите от сателита на стотици километри разстояние. Дълга тясна ивица виеща се нишка далеч горе.

Бола. Неговото ласо. Неговият инструмент в тази задача.

Болата е моята ръка.
Щипката е шепата ми.
Магнитът е лостът.
Планетата — опорна точка.

През повечето дни това кратко четиристишие помагаше на Джералд да се съсредоточи върху работата — работа на възхваляван боклукчия. „Още има хора, които ми завиждат. Милиони. Там долу, в онази мъгла от море, облаци и брегове.“

Някои сигурно гледаха нагоре — точно сега, когато нощта се носеше по-бързо от пясък през пренаселената Суматра. Здрачът беше най-доброто време да се зърне голямата стара станция. Мисълта, че някои хора все още гледат нагоре, го караше да се чувства свързан с човечеството всеки път, когато „Издръжливост“ прекосяваше терминатора, независимо дали по зазоряване, или по залез.

„Съсредоточи се, Джералд. Върху работата.“

Протегна дясната си ръка и се опита да нагласи напрежението в гърчещия се на две хиляди километра над него кабел, сякаш той бе някакво мудно продължение на тялото му.

И кабелът отговори. Сигнали запулсираха по невросензитивния костюм на Джералд… но изглеждаха сбъркани.

„Моя грешка“ — осъзна той. Командите, които бе изпратил на деликатния сателит, бяха твърде бързи, твърде нетърпеливи. Малкият Хачи изкряска протестиращо. Определено не беше щастлив.

— Добре. — Джералд се намръщи на мъничкото животинче, също облечено в невросензитивен костюм. — Не си събирай опашката на кълбо. Ще го оправя.

Понякога у една маймуна може да се намери повече здрав разум, отколкото у човек.

„Особено ако човекът е така раздърпан“ — помисли си Джералд. Случаен поглед към собственото му отражение разкри колко е омърлян еластичният му екип от разлетите напитки и машинни поддържащи течности. Покритите с прошарена четина бузи бяха изпити. Измъчени очи под рунтави вежди.

„Ако се прибера в Хюстън в този вид, семейството няма да ми позволи дори да припаря до къщата. Макар че с натрупаните пари…

Стига, съсредоточи се!“

Смръщи се и чукна два пъти лявата си ръка над китката, после три пъти дясната. Костюмът му реагира с поредна доза Бавен сок през вена в бедрото му. Спокойствие, което би трябвало да проясни мисленето му, се плъзна по тялото му…

… и времето като че ли забави ход.