Бърз е моят револвер

Лола ме чакаше. Чу ме, като й казвах по телефона да чака. Докато носеше питиетата, си се обадил на Фини, а мен ме забаламоса, като включи грамофона. Лола… Тя чакаше мен, а дочака убиеца. А ти ме задържа, за да може Фини да влезе в офиса и да го претърси. Свърши добра работа. Но е трябвало да се върне обратно и да убие Лола, защото тя знаеше адреса на квитанцията.

Фини ти е докладвал веднага след като е забил ножа в гърлото й, но тя е била още жива и е разбрала всичко. Наредил си му да се махне от там и да чака някъде, защото си се опасявал да не свие материалите. Той се махна… но, когато аз пристигнах, Лола го посочи с пръст. Тя посочи и теб, като ми показа телефона. Фини беше излязъл, но пристигнах аз и той се беше скрил, за да не го забележа. Но аз го пипнах. О, ти беше ловък играч. До самия край. Интересно как успя да се измъкнеш незабелязано от хотела?

— Майк, горя!

Косата му запуши и се превърна в огнена топка. Той отново закрещя. Изглеждаше като убиец, но вече плешив. Противоположната стена се превърна в огнена завеса.

— До тази вечер не виждах връзката. В крайна сметка пръстенът реши всичко. Пръстенът беше най-важното нещо. Седях и гледах шишето с уиски. Гледах лилията, изобразена на етикета. Лилия имаше и на твоята лична морга. Лилия имаше и на пръстена. Тогава разбрах всичко.

Бърин се отчая, защото явно не беше по силите му да се пребори с гредата. Лицето му бе разкривено от агонията. Гледах го няколко секунди, после отново се засмях.

— Лилията е част от фамилния ти герб, нали? Имитация на царственост. Ти и твоята проклета чест. Гадно копеле! Нанси Санфорд е твоя внучка. Тя е чакала дете и ти си я изритал на улицата. Помисли ли за нейната чест, а? Тя започнала да работи на различни места с измислено име. Станала е проститутка. Бездомна, тя се е запознала с типове като Фини и Ръс Бауен. А веднъж ви е видяла двамата с Фини.

Мога да си представя какво си е помислила, когато е осъзнала истината: ти, толкова благороден и чист, живееш от пари, натрупани от търговията с телата на момичетата, зад фасада от благоприличие и благотворителност. Всичко е било наред, докато не се появила Нанси с една-единствена мисъл в главата — да унищожи този чудовищен рекет.

Само че е била принудена да скрие багажа си, докато намери пари, за да го откупи. И точно тогава Фини се натъкнал на нещо. Какво е било то? Още снимки? Достатъчно, за да те накара да се замислиш. Виждал ли е пръстена и знаел ли е какво означава той?

Бърин се въртеше на различни страни под тлеещата греда. Тя лежеше на гърдите му и пушеше. Очите му бяха приковани в тавана, където мазилката се рушеше. Огънят вече беше обхванал цялата стая и поглъщаше всичко, до което се докосваше. Скоро щеше да се подпали и подът. Тогава щеше да настъпи краят. Опитах се да се размърдам, но това ми струваше прекалено много усилия и всичко, което можех да направя, беше да гледам човека под гредата и да се радвам, че няма да умра сам.

Засмях се и Бърин се обърна. Една пламтяща искра докосна бузата му, но той дори не я усети.

— Нанси е трябвало да бъде убита — продължих аз. — Не е било планирано толкова гладко, но кой би могъл да предположи, че едно момиче с извит врат и изхвърлено в движение от колата ще събере сили и ще успее да се вдигне, за да попадне под друга кола.

Ти си осигурил алиби на Фини в нощта на убийството. Проследили сте я, вкарали сте я в колата и сте свършили мръсното си дело, а след това сте я изхвърлили.

Фини обикновено не пропуска, но при Нанси се провали, както се провали и при мен. Трябваше да го разбера по-рано, още когато Лола ми каза, че Нанси е нямала пороци. Тя не е пиела, но хората се кълняха, че се е клатушкала и правеха извода, че е била пияна. Обзалагам се, че доста си се смял по този повод.

Гордостта. Гордостта ти го докара. Отначало си бил богат плейбой, който бързо останал без пукнат грош, но чувството за чест и семейна гордост не ти е позволило да станеш бедняк. Започнал си с дреболии, после с все по-сериозни неща. Увлекли са те, а ти си бил достатъчно ловък, за да ги изпързаляш, и накрая цялата система се е оказала в твои ръце. Ти си ръководел най-чудовищния, най-аморалния рекет в света, но твоята гордост не ти е позволила да приемеш родната си внучка и да й простиш, нито да допуснеш вмешателство в делата си.

Гласът ми вече едва се чуваше от боботенето на огъня. Пристигащите навън коли и далечните викове на хора се сливаха с шума на рушащите се стени. Бяхме все още живи само защото огънят си бе пробил път надолу.

— Но сега честта ти е в това куфарче. Ти ще умреш и двойното ти име ще се загуби в калта и тинята, които произлизат от него…

— Няма, дяволите да те вземат! Няма! — Дори и агонизиращ, очите му излъчваха сила. — Куфарчето ще изгори, но дори и да не изгори те ще смятат, че аз съм тук с теб. Да, да. Ти ще си моето алиби. И името ми няма да бъде опозорено. Никой няма да установи произхода на това момиче и светът никога няма да разбере нищо.