Черепният трон

— Да — съгласи се Иневера, все още потънала в мисли. — Макар че ще е доста трудно в тъмното. — Писъците на въздушните демони вече отекваха сред скалите заедно с дълбокия тътен на планинските каменни демони. — Ще хвърля хора, за да ни насочат.

— Как ли пък ще те чакам — каза ѝ дживах ка на пар’чина, избута с раменете си Роджър и Гаред настрани, просна се по корем и спусна краката си надолу в пропастта.

— Рена!

Лийша посегна да я сграбчи през кръста, но Рена беше твърде бърза и успя да се измъкне от хватката ѝ. Младата жена светеше от магическа сила. Не толкова ярко, колкото пар’чина, но по-ярко от всички, които Иневера беше виждала. Пръстите на ръцете и краката ѝ се забиха в скалата като нокти на демон.

Иневера се обърна към Шанджат.

— Върви след нея. Оставяй знаци по пътя.

За негова чест, когато погледна към пропастта, Шанджат не показа и капчица от страха, който изпълваше аурата му.

— Да, дамаджа.

Той се удари с юмрук в гърдите, преметна щита и копието през гърба си, просна се по корем и започна да се спуска надолу в пропастта, като подбираше внимателно пътя си.

Иневера се чудеше дали задачата е по силите му. Шанджат беше силен мъж, но тази вечер не беше убил нито един демон и не притежаваше нечовешката сила, която позволяваше на Рена ам’Бейлс да забива ноктите си в скалите.

Но кай’шарумът я изненада, а може би изненада и самия себе си, като се възползва от множеството пукнатини, които жената на пар’чина беше оставила след себе си. Скоро той също изчезна в мрака.

— Ако смяташ да хвърляш костите си, направи го сега, за да можем да започнем търсенето — каза Лийша Пейпър.

Иневера погледна към зеленоземската курва, потискайки озъбването си, което заплашваше да разкриви спокойното ѝ лице. Естествено, че ще иска да я види как хвърля заровете. Несъмнено отчаяно копнееше да научи пророческите защити. Като че ли не беше откраднала достатъчно от Иневера.

Никой от останалите не знаеше, но заровете ѝ бяха разкрили, че Лийша носи детето на Ахман в утробата си, заплашвайки всичко, което Иневера беше съградила досега. Тя се бореше с импулса да измъкне ножа си и още в този миг да изкара зародиша навън, пресичайки проблемите още преди да са възникнали. Никой нямаше да успее да ѝ попречи. Зеленоземците бяха страховити, но не можеха да се мерят със синовете ѝ и двамата дамати, майстори на шарусахк.

Иневера вдиша дълбоко и намери центъра си. Искаше да стовари целия си гняв и страх върху жената, но Лийша Пейпър не беше виновна, че мъжете са такива горделиви глупаци. Несъмнено се беше опитала да разубеди пар’чина да отправи предизвикателството си, също както Иневера се беше опитала да разубеди Ахман да го приеме.

Може би двубоят им е бил неизбежен. Може би Ала не е могла да издържи двама Избавители. Но сега вече нямаше нито един, и от това по-лошо нямаше накъде.

Без Ахман красиянският съюз щеше да се разпадне, дамаджите щяха да се принизят до боричкащи се помежду си вождове. Щяха да убият синовете дама на Ахман, после щяха да се обърнат един срещу друг и това щеше да е краят на Шарак Ка.

Иневера погледна към дамаджи Алеверак от маджахите, който се беше оказал най-голямото препятствие пред възхода на Ахман и същевременно един от най-ценните му съветници. Лоялността му към Шар’Дама Ка беше несъмнена, но това нямаше да му попречи да убие Маджи, сина на Ахман от маджахската му съпруга, за да разчисти пътя на своя син Алеверан.

Един наследник все пак би могъл да обедини племената, но кой? Заровете ѝ бяха казали, че никой от синовете ѝ не е готов за тази задача, но те нямаше да се вслушат в думите ѝ, нито щяха да се откажат лесно от властта, която вече бяха вкусили. Джаян и Асъм бяха съперници и всеки един от тях щеше да се сдобие с могъщи съюзници. Ако дамаджите не успееха да разделят народа ѝ, то синовете ѝ със сигурност щяха да го направят.

Иневера безмълвно пристъпи към пръстена, в който допреди малко се бяха сражавали двамата набедени Избавители. Мъжете бяха поръсили земята с кръвта си и тя коленичи, навлажни ръцете си с червената течност и разклати заровете. Красиянците я наобиколиха в кръг, като отрязаха достъпа на зеленоземците до нея.

Издялани от костите на демонски княз и покрити с електрум, заровете на Иневера бяха най-могъщият инструмент, попадал в ръцете на дама’тинга от времето на първата дамаджа. В тях пулсираше сила, която сияеше ярко в тъмнината. Тя ги хвърли на земята и пророческите защити блеснаха, спирайки заровете по своя свръхестествен начин, за да подредят символите така, че тя да може да ги разчете. За повечето хора те не означаваха нищо. Дори дама’тингите спореха върху интерпретацията им, но Иневера ги разчиташе с лекота, сякаш бяха думи, изписани върху пергамент. Заровете я бяха превели през десетилетията на безредици и катаклизми, но както често се случваше, и този път отговорът беше твърде неясен и не ѝ донесе облекчение.

Няма победител.