Черна дупка

— Сипс, какво, по дяволите, става тук? Та ти си болен, да му се не види; трябваше да си останеш на Белт.

Сипс извърна поглед към Рийз; усмихна се, а лицето му беше толкова бяло, сякаш по него не бе останала и капчица кръв.

— Страхувам се, че нямах голям избор, млади ми приятелю.

— Рох…

— Да. — Сипс притвори очи, като продължаваше да търси контролния панел до ръката си.

— Имаш ли какво да кажеш по този въпрос, лайно от Рафт?

Рийз обърна креслото си. Пред него седеше Рох, а грозната му уста се разтегли в усмивка.

Рийз се опита да измисли някакъв изход от ситуацията — да потърси вратичка, която може да окаже влияние върху този груб човек и така да спаси другаря си, — но рационалността му се превърна в прилив на ярост.

— Копеле гадно, Рох — просъска той. — Та ти ни убиваш. И въпреки това не си толкова виновен, колкото хората там горе, които ти позволяват да го правиш.

По лицето на Рох се изписа лукава изненада.

— Не си ли щастлив, лайно от Рафт? Ами, тогава, чуй какво ще ти кажа… — Той се надигна, за да застане на крака. С пламтящо лице и ръце, свити в огромни юмруци, Рох се ухили на Рийз. — Защо не направиш нещо по този въпрос? Хайде. Излез от това кресло и застани лице в лице с мен, още сега. И ако успееш да ме повалиш, обещавам ти, че ще можеш да изнесеш приятелчето си отново горе.

Рийз затвори очи. О, по Кокалите…

— Не го слушай, Рийз.

— Страхувам се, че е твърде късно, Сипс — прошепна той. Сграбчи страничните облегалки на креслото си и напъна гръбнак, за да опита. — След онова, което имах глупостта да кажа, той няма да ме остави да си тръгна жив от тази звезда. Така поне ти имаш някакъв шанс…

Рийз вдигна левия си крак от поддържащата пластина; почувства се така, сякаш за крака му беше завързана тежка метална каса. После и десния…

И, без да си позволява да мисли много-много, той се избута навън от креслото с един-единствен напън, от който щяха да му изскочат вените.

По мускулите на бедрата, прасците и гърба му се разля болка, която обхващаше големи области едновременно. За един ужасен момент си помисли, че ще се катурне напред и ще си размаже лицето върху желязото. После застана в равновесие. Дишането му беше много учестено и усещаше как сърцето му се блъска в клетката си от кости; чувстваше се така, сякаш носеше на гърба си огромен, невидим товар.

Той вдигна поглед и застанал точно срещу Рох, се опита да докара усмивка на изкривеното си лице.

— Още един опит за саможертва ли, Рийз? — тихо се обади Сипс. — Бог да те благослови, приятелю.

Рох се усмихваше като че без каквото и да било усилие, сякаш петте гравитационни единици не бяха нищо повече от една малко по-тежка дреха. Сега той вдигна единия си огромен крак, накара го да се премести във въздуха и го стовари върху ръждата. Още една стъпка, а след нея и друга; най-накрая стигна на по-малко от метър от Рийз, което беше достатъчно близко, за да може Рийз да усети киселия му дъх. След това, грухтящ от усилието, той повдигна големия си юмрук.

Рийз се опита да предпази главата си с ръце, но усети, че те сякаш са привързани от двете му страни със здрави въжета. Затвори очи. Поради някаква неясна причина в съзнанието му изплува гледката на младите, бели звезди в края на Мъглявината; и страхът му се изпари.

През лицето му бавно премина сянка.

Той отвори очи. Видя над себе си червено небе, а през черепа му се втурна остра болка.

Но беше жив, а и натоварването от петте гравитационни единици на звездата вече го нямаше. Под гърба и врата си усещаше някаква хладна повърхност; прокара дланите си по нея и почувства грапавата повърхност на метална пластина. Пластината под него потрепери; стомахът му се сви и Рийз затвори устата си, която бе пресъхнала напълно. Усещаше някакъв кисел привкус, а езикът му беше като парче дърво и той се зачуди колко ли време е лежал в безсъзнание.

Повдигна се внимателно на единия си лакът. Пластината беше около три метра дълга; над нея бе хвърлена груба мрежа, за която той беше завързан посредством въже, захванато за кръста му. Близо до средата на пластината беше струпана купчина от грубо изрязано желязо. Пластината си имаше и друг обитател: барманът Джейм, който гледаше равнодушно Рийз, докато предъвкваше парче старо наглед подобие на месо.

— Значи се събуди — обади се той. — Помислих, че Рох ти е разцепил черепа; в безсъзнание си от доста часове.

Рийз се втренчи в него; тогава пластината отново потрепери. Той се изправи в седнало положение, за да пробва гравитацията — беше слаба и променлива — и се огледа наоколо.

Белт се носеше във въздуха може би на около километър и половина от тях, обвил ядрото на звездата си като някоя груба гривна около китката на дете.

Значи летеше. На метална пластина? Главата му се замая и той впи пръсти в мрежата.