Черна дупка

— Какво друго обяснение може да бъде дадено? Колко пъти си виждал някой кит да идва толкова близо до Рафт? Николко, ето колко. А колко често виждаш човек да се вози на кит? Две невъзможни събития в рамките на една смяна? Нийд, законът на най-простата хипотеза ти подсказва, че те просто трябва да имат връзка помежду си. — Нийд погледна към него с любопитство. — Виждаш ли — ухили се Палис, — дори Учените Трети ранг не разполагат с монопол над знанието. А сега действай с тия проклети гърнета!

Дървото излезе от покривалото си от дим. Много скоро китът изпълни небето; той представляваше чудовищен, въртящ се таван с един пътник, който се въртеше многократно, като дете на въртележка.

С приближаването, въртенето на дървото се забави на подскоци, въпреки всичките усилия на Нийд. Накрая то спря напълно на около двайсет метра под корема на кита.

Трите очи на кита се завъртяха надолу към сочния листак.

— Нищо не мога да направя — извика Нийд. — Проклетият дим е толкова плътен, че можеш да ходиш по него, но дървото просто не желае да помръдне.

— Нийд, едно дърво изпитва толкова голяма любов към някой кит, колкото чиния подобие на месо към теб. То прави всичко, което е по силите му; просто го поддържай в равновесие. — Палис направи фуния пред устата си с двете си ръце и се провикна във въздуха: — Ей, ти! Дето си на кита!

Човекът му отвърна с напрегнато махане.

— Слушай, не можем да се приближим повече. Ще трябва да скочиш! Разбираш ли?

Дълга пауза, последвана от още едно махане.

— Ще се опитам да ти помогна — извика Палис. — Въртенето на кита около оста му сигурно ще те изхвърли встрани; единственото, което трябва да направиш, е да скочиш в точния момент.

Мъжът зарови лице в плътта на кита, сякаш беше напълно изтощен.

— Нийд, този човек изглежда не е съвсем здрав — измърмори Палис. — Когато полети насам, може да не се справи много добре при хващането. Зарежи ги горивните гърнета за малко и бъди готов да тичаш към мястото, където се приземи.

Нийд кимна и се изпъна със стабилно захванати пръсти на краката в листака.

— Ти, там горе… ще го направим при следващото завъртане. Разбра ли?

Ново махване.

Палис видя как мъжът се отделя от кита. Щеше да напусне тялото на кита по тангентата и да измине пътя до дървото по-малко или повече права линия. Не биваше наистина да има никакъв проблем, освен, разбира се, ако на кита не му хрумнеше в последния момент да отлети нанякъде…

— Сега! Пускай се!

Мъжът вдигна глава и агонизиращо бавно сви крака под себе си.

— Това е много бавно! — извика Палис. — Дръж се или ще…

Мъжът ритна настрани и полетя надолу по траектория, която беше всичко друго, но не и тангенциална спрямо въртенето на кита.

— … или няма да ни улучиш — прошепна Палис.

— По Кокалите, Палис, ще мине наблизо.

— Млъкни и бъди готов.

Секундите минаваха безкрайно бавно. Мъжът изглеждаше като сакат, крайниците му висяха като парчета въже. Благодарение на пускането на човека, въртенето на кита го бе изхвърлило вдясно от Палис, но от друга страна — заради ритването, той беше отлетял и наляво…

… и двата ефекта в комбинация го придвижваха надолу, подобно на бучката в гърлото на Палис; изведнъж мъжът избухна като снаряд от ръце и крака, които се размахваха в небето. Тялото му се стовари върху гърдите на Палис и го събори назад върху листата.

С огромно, облекчено потръпване, китът се отдалечи в небето.

Нийд вдигна мъжа от Палис и го сложи да легне по гръб. Под заплетената мръсна брада кожата силно се бе опънала по лицевите му кости. Очите му бяха затворени, а по тялото му висяха неузнаваемите остатъци от някакъв гащеризон.

Нийд се почеса по главата.

— Този човек ми е познат… струва ми се.

Палис се разсмя, разтривайки наранения си гръден кош.

— Рийз. Трябваше да се досетя, че си ти.

Рийз едва поотвори очи; когато заговори, гласът му беше пресъхнал и пресипнал.

— Здрасти, пилоте на дървото. Ако знаеш какво страхотно пътешествие си направих.

Палис се засрами, когато усети, че погледът му се замъглява.

— Сигурен съм, че е така. За малко да не ни улучиш, проклет идиот такъв. Щеше да е много по-лесно, ако не беше решил да правиш салто по пътя.

— Имах ти пълно… доверие, приятелю. — Рийз се помъчи да се изправи в седнало положение. — Палис, слушай — каза той.

Палис се намръщи.

— Какво?

Върху разранените устни на Рийз едва-едва се появи усмивка.

— Малко ми е трудно да ти обясня. Трябва да ме отведеш при Холербах. Мисля, че знам как да спася света…

— Знаеш какво?

Рийз придоби загрижен вид.

— Той е още жив, нали?

Палис се засмя.

— Кой, Холербах ли? Изглежда, че не могат да се отърват от онзи стар мошеник, както не могат да се отърват и от теб. А сега легни и аз ще те заведа вкъщи.

Рийз се настани сред листата с въздишка.

Докато дървото стигне до палубата, Рийз вече се бе посъвзел. Той опразни една от сферите с вода на Палис и изгриза дупки в едно от парчетата подобие на месо.

— Плътта на кита ме поддържаше жив за известно време, но един Господ знае от какъв недостиг на витамини и протеини страдам…

Палис огледа останалата си храна настръхнало.