Черна дупка

— Рийз, подозирам, че една от големите грешки в начина, по който живеем тук, винаги е била отказът ни да приемем мястото си във вселената. Ние населяваме свят, който поощрява само физическата сила и издръжливостта — както ни го демонстрира твоят приятел Рох, — а също така и ловкостта, добрите рефлекси и приспособимостта — както го доказват Кокалите. Но не и на „познанията“. Ние не сме почти нищо повече от едни тромави животни, загубени из това бездънно небе. Но наследството, което имаме, от все по-остаряващи устройства от Кораба, машините за провизии и всичко останало, ни е накарало да живеем дълго време с илюзията, че сме господари на тази вселена, както може би сме били господари на света, от който е дошъл човекът. Сега, тази малко или много насилствена миграция ще ни накара да зарежем по-голямата част от любимите си играчки, а заедно с тях и илюзиите си. — Той се загледа разсеяно в далечината. — Може би, като се вгледам в далечното бъдеще на човека, нашите големи мозъци ще атрофират като безполезни; може би ще се превърнем в едно цяло, заедно с китовете и небесните вълци, оцелявайки доколкото ни стигат силите сред летящите дървета…

Рийз изсумтя.

— Холербах, на път си да станеш един стар дърдорко на тия години.

Холербах повдигна вежди.

— Момче, аз навлизах в старата си възраст, още докато ти къртеше желязна руда от ядрото на една звезда.

— Е, не мога да кажа нищо за далечното бъдеще, а и няма нито едно проклето нещо, което мога да направя по този въпрос. Единственото, което съм в състояние да правя, е да решавам проблемите на настоящето. И честно да ти кажа, Холербах, струва ми се, че нямаме никакъв шанс да оцелеем по време на това пътуване без твоята водеща роля. Господа, чака ни много работа. Предлагам да се захващаме с нея.

Пластината висеше над Рафт. Палис пропълзя до ръба й, надвеси се и огледа очукания пейзаж на палубата.

Над палубата се разнасяше дим като маска върху някое познато лице.

Изведнъж пластината подскочи във въздуха и Палис падна по гръб. Той протегна с ръмжене ръце и се хвана колкото можеше по-добре за мрежата, която обгръщаше крехкия летателен апарат.

— По Кокалите, гостилничарю, не можеш ли да го контролираш това чудо?

Джейм изсумтя.

— Това е истински кораб. В момента не висиш на някоя от ония твои дървени играчки, пилоте.

— Не си играй с огъня, минен плъх такъв. — Палис тресна с юмрук по грубия метал на пластината. — Става въпрос, че този начин на летене не е… естествен.

— Неестествен ли? — изсмя се Джейм. — Може и да си прав. А може би твоите хора са прекарали твърде много време в лежане по покритите ви с листа жилища, докато миньорите не дойдоха, за да ви се изпикаят отгоре.

— Войната свърши, Джейм — каза Палис спокойно. Той остави раменете си да висят свободно, но сви наполовина ръцете си в юмруци. — Ала май са останали едно-две неща за довършване.

Широкото лице на бармана се изкриви в усмивка на очакване.

— Едва ли искам нещо друго повече от това, майсторе по клатенето на дърветата. Само кажи мястото, времето и какво оръжие избираш.

— О, без оръжия…

— Мен това ме устройва напълно…

— По Кокалите, вие двамата няма ли да млъкнете? — Нийд, третият пътник на пластината, погледна над картите и инструментите, които препълваха скута му. — Трябва да вършим работа, ако сте го забравили.

Джейм и Палис си размениха по един последен втренчен поглед, след което Джейм отново се съсредоточи върху управлението на летателния апарат. Палис се премести по малката палуба, за да седне до Нийд.

— Извинявай — измърмори той сърдито. — Как върви?

Нийд вдигна един изхабен секстант пред очите си, след което се опита да сравни написаното с данните в направена на ръка таблица.

— По дяволите — промълви той, очевидно ядосан. — Не мога да кажа нищо. Просто нямам нужните знания, Палис. Сипс щеше да знае. Само ако…

— Само ако не беше умрял преди много време, тогава всичко щеше да бъде наред — допълни изречението му Палис. — Знам. Просто направи всичко, което е по силите ти, момче. Какво мислиш?

Нийд отново прокара пръстите си по таблиците.

— Мисля, че отнема прекалено много време. Опитвам се да измеря страничната скорост на Рафт от гледна точка на неподвижните звезди и смятам, че той не се движи достатъчно бързо.